Определение № 307 от 10.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 504/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е след изпращане на производството на ВКС за определяне на компетентен съд, който да разгледа и реши нохд № 389/26г., образувано по описа на РС - Хасково, поради самоотводи на всички съдии от този съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по нохд № 389/26г. по описа на РС – Хасково е било образувано по обвинителен акт срещу Е. С. М. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. С определение от 27.05.2026г., съдия при РС – Хасково прекратил съдебното производство по делото и изпратил делото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа и реши производството, поради обстоятелството, че всички съдии от състава на Районен съд- Хасково са се отвели от разглеждане на делото. Като основание за самоотводите на районните съдии е посочено обстоятелството, че подсъдимият е страна по гражданскоправни спорове, включващи и негова претенция по Закона за защита от дискриминация срещу Районен съд- Хасково, който се явява ответник по нея. При това положение и с оглед невъзможността за образуване на състав в съда, на който производството е подсъдно по правилата на местната подсъдност, ВКС намира, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно Районен съд – Стара Загора, който се намира в териториална близост. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,