Решение № 2918 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7105/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. В. Т. от град София, подадена чрез адв. В. Терзиева, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 10872/ 28.03.2025 г. по административно дело № 11144/ 2024 г. на Административен съд- София- град в частта, с която е отхвърлен иска- за разликата над 29 825,89 лв. до 38 931,60 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска на присъдената законната лихва за сумата над 3962,54 лв. до пълния претендиран размер от 5157,73 лв., считано от влизане в сила на решението за отмяна на Ревизионен акт (РА) до предявяване на исковата молба и законна лихва върху цялата главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и в частта на разноските. Счита, че съдебното решение в частта относно размера на присъденото обезщетение е неправилно и необосновано. Моли да се отмени решението в неговата отхвърлителна част и да се уважи иска до неговия пълен размер. Претендира да се присъдят и направените разноски за двете инстанции. Касационният жалбоподател- Н. В. Т., в открито съдебно заседание, чрез адв. В. Терзиева моли да се отмени първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото и вместо него да се уважи исковата претенция в пълния размер. Подробни аргументи са изложени в представените писмени бележки. Претендира и разноски, съобразно представения списък. Ответникът- Национална агенция за приходите (НАП), в представения писмен отговор чрез адв. В. Терзиева поддържа становище, че решението е правилно и обосновано. Счита, че при определяне на размера на присъденото обезщетение напълно е съобразено тълкуването, дадено с Решение на СЕС по дело С-483/ 22, както и фактическата и правна сложност на спора и липсата на процесуално представителство. В открито съдебно заседание чрез юрисконсулт В. Йорданова моли да се отхвърли жалбата на Н. Т.. Намира решението в неговата отхвърлителна част за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на сторените разноски на другата страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания съдебен акт- Решение № 10872/ 28.03.2025 г. по адм. дело № 11144/ 2024 г. на Административен съд- София- град е ОСЪДЕНА Националната агенция за приходите да заплати на Н. В. Т., сумата от 29 825,89 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено възнаграждение за данъчна консултация и изготвяне на жалба пред директора на дирекция „ОДОП“ срещу ревизионен акт, отменен с решение № 1690/29.11.2023г. на директора на дирекция ОДОП София; законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2023г., когато директорът на дирекция „ОДОП“ е отменил ревизионния акт до предявяване на исковата молба– 12.11.2024 г., в размер на 3962.54 лв., законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното й плащане, както и 2676 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса. ОТХВЪРЛЕНИ са исковете на Н. В. Т., срещу Националната агенция за приходите за разликата до пълните предявени размери от 38931,60 лв. главница и 5157,73 лв.– лихви за забава. Решението в неговата осъдителна част не е обжалвано от НАП, влязло е в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. За да достигне до този резултат адм. съд намира, че с влязло в сила решение на Директора на ТД на НАП е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22220222006982-091-001/ 29.08.2023 г. от орган по приходите при ТД на НАП - град София. Счел е наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. Приел е, че производството пред административния орган е приключило с отмяна на обжалвания ревизионен акт, като правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. Установил е, че в представения в производството договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение за осъществяване на правната защита и съдействие в размер на 38 931,60 лв., като е представен договор за правна помощ № 35324 от 18.09.2023 г., сключен между ищеца и адвокат Терзиева, удостоверяващ, че по него ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 38 933.16 лв. (тридесет и осем хиляди деветстотин тридесет и три лева и шестнадесет стотинки) заплатено по банков път на 21.09.2023 г. Решаващият съд е разгледал направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено при защитата в производството пред административния орган, като е намерил, че съобразно чл. 8 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото следва да е в размер на 29 825,89 лв. (с оглед материалния интерес в ревизионното производство), като искът над тази сума до 38 931,60 лв. е преценил, че следва да бъде отхвърлен. Счел е исковата молба за частично основателна, за имуществени вреди в размер на 29 825,89 лева, ведно със законната лихва, така както е претендирана в исковата молба– от завеждането й до изплащане на сумата, но намалена с оглед уважената част от иска. Счел е искането на ищеца за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат в исковото производството за основателно в размер на 2676 лева, съгласно представения и приложен по делото списък на разноските (2676 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса). Обжалваното решението е ПРАВИЛНО. Неоснователни са направените оплаквания на касационния жалбоподател, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, издал решението, с което е отменен ревизионният акт, е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения. Това по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност във фазата на административното обжалване. В случая налице е ревизионен акт, отменен във фазата на административното обжалване. Производството по оспорване на ревизионния акт в конкретният случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорване по административен ред. Издаденото решение на Директора на дирекция "ОДОП"- София не съдържа разпореждане относно разноските. За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Обоснован е изводът на адм. съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно ревизионен акт, който е отменен от горестоящия орган- директор на Д "ОДОП"- София при ЦУ на НАП; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен ревизионен акт и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият съдебен състав приема, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се адекватно, обусловено следствие от увреждането- чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат и са в обусловена свързаност с него. Според Договора за правна защита и съдействие от 18.09.2023 г. е уговорено адвокатско възнаграждение. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Касационната жалба на Н. В. Т. срещу съдебното решение в неговата отхърлителна част е неоснователна. В Решение № 1690 от 29.11.2023г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при централното управление на Националната агенция за приходите, изрично е посочено, че се постановява по жалба на Н. В. Т., с която се оспорва „изцяло ревизионният акт, Ревизионен акт (РА) № Р-22220222006982-091-001/29.08.2023 г. от орган по приходите при ТД на НАП - град София, с който са определени задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в общ размер на 1 012 386.46 лв. (главница и лихви), от които 882 805.91 лв. главница и 129 580.55 лв. лихва за забава като незаконосъобразен“. Със същото решение ревизионният акт е отменен. След решението на Директора на Дирекция „ОДОП“- гр. София, е издаден нов Ревизионен доклад № Р-22220223007217-092-001/13.06.2024 г. от органи по приходите при ТД па НАП - гр. София, с който също е направено предложение за установяване на задължения. Въз основа на ревизионния доклад, е издаден Ревизионен акт (РА) № Р-22220223007217-091-001/08.07.2024 г. от орган по приходите при ТД на НАП - град София, с който са определени задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в общ размер на 4 529.15 лв. (главница и лихви), от които 3 579.57 лв. главница и 949.58 лв. лихва за забава, който РА също е обжалван пред директора на Дирекция ОДОП" - гр. София, а в последствие и пред Административен съд София - град. С това първоначално определените задължения по ЗДДФЛ за 2021 г. с РА № Р-22220222006982-091-001/29.08.2023 г. в общ размер на 1012386.46 лв. окончателно са отменени задължения в общ размер на 1007 857.3 1 лв., което представлява 99,996 % от тези първоначално определени задължения с РА № Р-22220222006982-091 -001 /29.08.2023 г. Предвид така очертания предмет на обжалване, правилно в оспореното съдебно решение е прието, че материалният интерес в ревизионното производство е 1 012 386,46 лв. Правилно е преценено, че съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС ОСГК по тълк. дело № 3 от 2004 г. при незаконосъобразни административни актове началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е моментът на влизане в сила на решението, с което е отменен съответния незаконосъобразен административен акт. С оглед на това правилно от адм. съд размерът на присъденото обезщетение е определен, съобразно приетото, относно размера на адвокатското възнаграждение в Тълкувателно решение № 1 от 2017г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на ВАС, където се посочва, че съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В случая от адм. съд е извършена съпоставка с размера предвиден в чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред.ДВ, бр. 68 от 2020 г.). Съответно е отчетено, че са извършени процесуални действия единствено в писмен вид без процесуално представителство, поради което е съобразен чл.9, ал .1 от Наредба № 1 от 2004г. При определяне на размера на присъденото обезщетение напълно е съобразено тълкуването, дадено с Решение на СЕС по дело С-483/ 22, както и фактическата и правна сложност на спора и липсата на процесуално представителство в открито съдебно заседание. Поради тези съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, следва на ответната страна НАП следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство при своевременно направено искане, в размер на 102, 26 евро. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение