Определение № 154 от 19.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2022 г.

Производството е по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е молба от Община Мадан, чрез процесуален представител адв. Б. П., за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение №52 от 10.03.2022г. постановено по в.гр.д.№449/2021г. на Окръжен съд-Смолян, с което се потвърждава решение №93 от 04.11.2021год., постановено по гр.дело №83/2021год. по описа на РС Мадан, в частта му, с която е осъдена Община Мадан да заплати на ЕТ“Сейвер-С. К.“ на основание чл.230, ал.2, пр.3 от ЗЗД сумата в размер на 6 628,50лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи по договор №19-М006/14.06.2019год. за отдаване под наем на недвижим имот, изразяващи се в нереализирана печалба за месеците април- декември 2020год., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2021год.-датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: Молбата е основателна. Молителят Община Мадан е обжалвал с касационна жалба с вх.№1113/30.03.2022год. въззивно решение №52 от 10.03.2022г. по в.гр.д.№449/2021г. на Окръжен съд – Смолян, в частта, с която е потвърдено в осъдителната част решение №93 от 04.11.2021год., постановено по гр.дело №83/2021год. по описа на РС Мадан. В потвърдената с въззивното решение осъдителна част на първоинстанционното решение е уважен предявеният от ЕТ “Сейвер-С. К.“ срещу Община Мадан иск за заплащане на сумата от 6 628,50лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи по договор №19-М006/14.06.2019год. за отдаване под наем на недвижим имот, изразяващи се в нереализирана печалба за месеците април- декември 2020год., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.03.2021г. до окончателното й изплащане. Касационната жалба е в процес на администриране от Окръжен съд-Смолян. За присъдената сума е издаден изпълнителен лист №16 от 17.03.2022год. от Окръжен съд Смолян и въз основа на него е образувано изп.дело №20229179400102 по описа на ЧСИ С. Д., с рег.№917, с район на действие ОС Смолян и е изпратена на 07.04.2022год. покана за доброволно изпълнение до Община Мадан. В изпълнение на разпореждане №93/14.04.2022год. с молба от 18.04.2022год. молителят Община Мадан изрично е посочил, че в платежното нареждане за внасяне на сумата от 8 819,37лв., като обезпечение е допусната техническа грешка при посочване на основанието за внасяне. Изрично е заявено, че се иска спиране на изпълнение на въззивно решение №52/10.03.2022год., постановено по в.гр.дело №449/2021год. на Окръжен съд-Смолян, за което е и внесената сума за обезпечение. Към молбата за спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение е приложено преводно нареждане от 11.04.2022г. за внесено обезпечение в размер на 8 819,37лв., по специалната сметка на Върховния касационен съд. Сумата е постъпила по сметката на ВКС, видно от удостоверение от счетоводството на съда. Посочването на друго решение и номер на дело в основанието за плащането не води до друг извод в предвид направеното уточнение от молителя. Съгласно постановеното в ТР №6/2014год. на ОСГТК на ВКС, т.1 размерът на обезпечението по решение за парични вземания, съгласно чл.282, ал.2,т.1 ГПК се определя от размера на предявените и уважени за конкретна сума искове по главните и акцесорните вземания, които се включват в понятието “присъдена сума“. В конкретния случай това е сумата от 6 628,50лв.-присъдената главница, но не се включва и акцесорното вземане за лихви, изтекли след предявяване на иска, както и разноските и таксите по изпълнителното дело. При надвнесена сума за обезпечението молителят може да поиска освобождаването й. При тези данни и съгласно чл.282, ал2, т.1 ГПК молбата за спиране на изпълнението е основателна и следва да се уважи. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение