Определение № 6858 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5669/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. Т. Й. от гр. Русе, [улица] срещу Определение № 1046 от 02.04.2025 г. на Административен съд – Русе, по административно дело № 974/2024 г. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане искането на С. Й. за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на Наказателно постановление (НП) № 24-3393-000670/09.09.2024 г. на Началник второ Районно управление при Областна дирекция на вътрешните работи – Русе. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен изводът на съда, че искането за възобновяване на административнонаказателното производство е недопустимо. Обосновава, че именно не спазването на правилата за връчване на издаденото НП, представлява такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което го е възпрепятствало да упражни своевременно правото си на жалба, поради което нарушението попада в приложното поле на чл. 70, ал. 2, т. 7 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а административният съд неправилно не го е приложил. Счита, че обжалваното определение е необосновано, тъй като не е ясно как съдът е достигнал до извод, че правото на защита в производството по издаването на НП не е нарушено като не събра никакви доказателства в тази връзка. Описва подробно, че е подал възражение по съставения акт за установяване на административно нарушение, включващо и доказателствени искания, но няма сведения дали те са уважени, а възражението обсъдено. Счита, че са нарушени и основни начала на административния процес – чл. 9 АПК като съдът не е събрал служебно необходимите доказателства, за да изясни обективната истина. Моли съда да отмени обжалваното определение, а делото да се върне на административния съд за произнасяне по искането за възобновяване на административнонаказателното производство. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От фактическа страна се установява: На 01.08.2024 г. на С. Т. Й. като водач и собственик на лек автомобил марка БМВ 320И с рег. № ЕР [рег. номер] е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) – отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества или техните аналози и не изпълява предписание за химикотоксилогично изследване – чл. 174, ал.3, пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). На същата дата - 01.08.2024 г. е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-3393-000189 по чл. 171, т.2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-3393-000188 по чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С. Й. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-3393-000188/01.08.2024 г., като по жалбата му е образувано административно дело № 649/2024 по описа на Административен съд - Русе. В съдебно заседание на 07.10.2024 г. при изказване на процесуалния представител на ответника, жалбоподателят разбира, че по АУАН от 01.08.2024г. има издадено наказателно постановление и същото е влязло в сила на 01.10.2024 г. Адвокатът, представляващ г-н Й. оспорва фактът, че НП е влязло в сила като твърди, че същото не е връчвано въобще на наказаното лице. На 10.12.2024 г. С. Й. подава до Административен съда - Русе искане за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на НП № 24-3393-000670/09.09.2024 г. на Началник Второ Районно управление при Областна дирекция на вътрешните работи – Русе. По искането е образувано касационно административнонаказателно дело № 974 по описа на Административен съд - Русе за 2024 година. На 02.04.2025 г. Административен съд - Русе постановява обжалваното определение, с което оставя без разглеждане искането за възобновяване. Съдът приема, че искането е недопустимо, тъй като не са нарушени негови права и законни интереси, предвид твърдението му че процесното НП не му е връчено, то същото не е влязло в сила и правото на жалба срещу него не е погасено. По тези съобразения съдът оставя без разглеждане искането за възобновяване на производството. Изводът на съда е правилен, а обжалваното определение валидно и допустимо. Производството по възобновяване на административнонаказателното производство е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни влезли в сила актове, издавани от административнонаказващите органи в производства по ЗАНН и решения на районните и административните съдилища, арг чл. 70, ал.1 ЗАНН. Способът за съдебна защита чрез искане за възобновяване има изключителен и ограничен характер, поради това че засяга стабилитета на влезли в сила актове, затова се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Поради изключителния и ограничителен характер на производство, съдът е изцяло обвързан от сочените от искателя фактически и правни основания, които обосноват искането му и представените от него доказателства. При извънредните производства служебното начало е силно ограничено. В тази връзка правилен е изводът на Административен съд – Русе, че искането за възобновяване от фактическа страна е мотивирано единствено в фактът, че НП не е връчено на адресата му. След като твърдението на лицето е, че НП не му е връчено въобще, то правилен се явява и изводът, че НП не е влязло в сила по отношение на него и същият има право на жалба срещу него. Първата предпоставка за допустимост на производството по възобновяване по чл. 70, ал. 1 ЗАНН е съответния акт, към който е насочено искането да е влезнал в сила. Доказателствената тежест е за искателя. С случая няма доказателства, че НП е влязло в сила. Твърдението от изказването на процесуалния представител на ответника в производството по оспорването на заповед за прилагането на принудителна административна мярка не представлява доказателство, удостоверяващо факта, че спорното НП е влязло в сила, тъй като е само твърдение на страна в различен процес. Съдът правилно е отчел, че самото твърдение на искателя, че НП не му е връчвано, отрича възможността последното да е влязло в сила, поради което е посочил че възможността за оспорването му не е погасена, а това прави искането за възобновяване недопустимо. След като НП може да бъде обжалвано, то именно в този процес, пред съответния районен съд, ще се преценяват всички сочени в настоящото производство нарушения на административнопроизводствените правила при установяване на нарушението и издаване на НП. Изложеното прави обжалваното определение валидно, допустимо и правилно, поради което същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд