Определение № 45 от 15.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 259/2018 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Л. Н. Н. за отмяна на влязло в сила решение от 21.09.2017 г., постановено по гр.д.№ 1621/2017 г. от ІV”в” състав на Софийски градски съд. Ответникът не е представил писмен отговор. Молбата е подадена в рамките на тримесечния срок от постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, поради което следва да се приеме, че е подадена в срок, доколкото основанието на което се иска отмяната е посочено като чл.303, ал.1, т.2 ГПК, което се установява и от обстоятелствената част на молбата. Предвид изложеното, молбата е процесуално допустима и следва да се допусне до разглеждане. С молбата е направено и искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. В изпълнение на задължението на съда, на страната е указано да внесе дължимото обезпечение, определено съобразно разпоредбата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, към която разпоредба препраща чл.309, ал.1 ГПК, в размер на 2301,48 лева. Съобщението с указанията за внасяне на дължимото обезпечение, е получено на 05.02.2018 г., като в законовия едноседмичен срок е постъпила молба от молителя, с която същия е посочил, че счита сумата от 100 лева за достатъчно обезпечение за спиране на изпълнение на влязлото в сила решение, като е изложил съображения за това, считайки, че молбата му е очевидно основателна. Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.309, ал.1 ГПК, молителят е длъжен да внесе обезпечение, което се определя съгласно чл.282, ал.2, т.2 ГПК в конкретния случай и то е в размер на посочената в разпореждането от 19.01.2018 г. сума в размер на 2301,48 лева. Процесуалният закон не дава правомощия на съда да определя в този случай размер на обезпечението, различен от посоченото в разпоредбата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, както и на страната – молител в производството, сама да определя размера на обезпечението, по собствено усмотрение, независимо от нейното вътрешно убеждение, че молбата е очевидно основателна. Липсата на внесено обезпечение, определено при условията на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, води до основание за оставяне на искането за спиране на изпълнението на въззивното решение, влязло в сила, без уважение. Водим от горното, състава на ВКС