Определение № 287 от 20.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 325/2011 г.

Постъпила е молба с вх.№ 3619 от 5.04.12г.от адвокат К.- в качеството й на процесуален представител на Е. В. К. от [населено място] ответник по делото - с искане да бъде допълнено решение № 160 от 2.04.12г.по гр.д.№ 325/11г.на ВКС, като бъдат присъдени направените „ по това производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 710лв.,съгласно приложено адвокатско пълномощно от 19.03.2012г.” За постъпилата молба – с оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК- противната страна е уведомена и е изразила становището си с нарочен отговор с вх.№ 7646 от 27.07.12г.Прави възражения за неоснователност на направеното искане поради: липса на доказателства да реално заплащане, липса на данни за материалния интерес,върху който е изчислено възнаграждението, поради обстоятелството,че касаторката е освободена от заплащане на държавна такса и с оглед наличието на близки отношения между пълномощника и ответника/които са съпруг и съпруга/,а съгласно чл.5 ал.1 т.3 от Наредбата №1/2004г.”адвокатите оказват безплатна правна помощ на близки,роднини и на юристи”.Прави възражение и за прекомерност. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: Искането,с което е сезиран съда касае присъждане на разноски в размер на 710лв. по производството,приключило с постановяване на решение № 160 от 21.05.2012г.С последното съдът е отменил частично постановения въззивен акт /№ 835 от 5.11.2010г.по в.гр.д.№648/10г.на СГС/,с който е отхвърлен предявения от С. А. М.-С. иск за присъждане на сумата от 16 273лв.-обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди като пропуснати ползи от неупражняване на правото й на ползване и вместо това е постановил друго, с което този иск е уважен.В останалата част – с която другите предявени искове са били отхвърлени /включително и касаещите другия ищец В. Т. Й./ - въззивният акт е потвърден. В това производство ответната страна – не е правила искане за разноски /нито с отговора на касационната жалба,нито в хода на производството, нито в проведеното открито съдебно заседание. По делото е представеното адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 24.02.2011г.,но в него не е уговорено възнаграждение, на основание чл.5 т.3 от Наредбата №1/2004г.и чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Следователно – едва сега направеното/след приключване на производството/ искане за разноски се явява неоснователно,още повече че няма доказателства за реално направени такива. Относно пълномощното от 19.03.2012г.,на което се позовава молителя – то същото е ирелевантно,тъй като касае направени разноски в друго производство /с правно основание чл.250 от ГПК/. Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд ,състав на Трето отделение