Определение № 172 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 793/2015 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 4152 от 7.04.2015 г. на [община] с искане да се допълни определение № 60 от 16.03.2015 г. в частта му относно разноските по настоящето производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Ответникът по молбата С. Я. Ч. в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подал отговор вх.№ 5100 от 30.04.2015 г., с който счита, че тя е неоснователна, тъй като са представени доказателства само за уговореното адвокатско възнаграждение, но не и за плащането му. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение констатира, че с определение № 60 от 16.03.2015 г. по настоящото ч.гр.д. № 793 по описа за 2015 г. е уважена частна жалба вх. № 143 от 13.01.2015 г. на [община] като е отменено атакуваното с нея определение № 8 от 6.01.2015 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е оставена без разглеждане като просрочена частна жалба вх. № 1869 от 27.11.2014 г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 176 от 10.11.2014 г. на Районен съд-Мадан в частта за разноските и делото е върнато на Окръжен съд-Смолян за разглеждане на частната жалба. При горните констатации следва, че искането по чл.248 ГПК е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане по следните съображения: С определението, чието допълване чрез присъждане на разноски се претендира, е възстановена висящността на спора за размера на дължимите разноски по заповедното производство. Разноските по обжалване на отмененото прекратително определение следва да се присъдят при условията на чл.78 ГПК при произнасянето на съда по материалноправния спор за размера на дължимите в заповедното производство разноски. При посочените констатации Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение