Определение № 1049 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1949/2023 г.

Производството е по реда на чл.282 ГПК. Образувано е по молба на „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД за спиране на изпълнението на решение №.454/12.04.23 по г.д.№.2745/22 на Софийски апелативен съд, VІІс. С посоченото въззивно решение е потвърдено реш.№.67/1.08.22 по г.д.№.47/22 на ОС Враца, с което предявеният срещу „ДЗИ Общо застраховане“АД иск с правно основание чл.405 КЗ е уважен и дружеството е осъдено да плати 44762,64лв. застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 14.02.22 до окончателното изплащане и 4191лв. разноски. На 10.05.23 „ДЗИ Общо застраховане“АД е депозирало касационна жалба вх.№.10685/10.05.23 с изложение на касационните основания и внесена държавна такса. Към молбата за спиране по реда на чл.282 ГПК е приложен документ за сумата 44762,64 лв. за спиране на изпълнението, която е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС. Върховният касационен съд, като съобрази изложените факти, направеното искане и материалите по делото, намира, че молбата по чл.282 ГПК е основателна. Съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК по искане на касатор касационният съд може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане при наличие на подадена в срок касационна жалба и надлежно представено обезпечение в размер на присъдената сума. В случая посочените предпоставки са налице - обжалва се осъдително решение за присъждане на парична сума /44762,64лв./; молителят е подал касационна жалба в преклузивния едномесечен срок /обжалваният акт е от 12.04.23 и към 10.05.23 срокът за обжалване очевидно не е изтекъл/ и дължимият размер на обезпечение, определено съгласно нормата на чл.282 ал.2 т.1 от ГПК и ТР 6/14 от 23.10.2015 на ОСГТК на ВКС, е наличен по специалната сметка на ВКС. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,