Определение № 3564 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2150/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6648 от 31.03.2026 г. на М. К. С. и Й. Н. А. против определение № 1429 от 23.03.2026 г., постановено по гр. д. № 368 по описа за 2026 г. на Върховния касационен съд, І г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на М. К. С. и Й. Н. А. за отмяна на решение № 530 от 23.06.2025 г., постановено по гр.д. № 3752/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е допусната съдебна делба на жилищна сграда в [населено място], ведно с 274 кв. м. от поземления имот с идентификатор ***, целия с площ от 562 кв. м., между К. К. С., В. Й. Д., Й. Н. А.. К. К. С. и В. Й. Д. не са подали отговор на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови атакуваното определение, съставът на І г. о. е констатирал, че в молбата за отмяна и уточненията към нея молителите заявяват, че М. С. е съсобственик в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построени в имота сгради и е следвало да участва в производството по делба. Приел е, че М. С. няма качеството трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК, спрямо което се разпростира силата на пресъдено нещо, независимо, че не е било конституирано по делото. Посочил е, че съсобственик, който не е конституиран в делбата, не е обвързан от постановеното решение. Допусната и извършена без участие на съсобственик делба е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗС. Съсобственик, който не е участвал в делбата разполага с възможността да предяви срещу останалите съсобственици иск за делба, както и иск за защита на собствеността си върху претендираната идеална част от общата вещ или при наличие на интерес - иск за установяване нищожността на делбата. Молителката Й. А. е участник в делбеното производство, но не сочи различни основания за отмяната на влязлото в сила решение, освен неучастие на съсобственик. Тя обаче няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК и не сочи основания за отмяна, които да могат да се подведат под хипотезата на чл. 303, ал. 1 ГПК. Атакуваното определение е правилно. Производството за отмяна на влязло в сила решение е извънинстанционно и е допустимо само в предвидените в закона хипотези, уредени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, всяка от които има специфично приложно поле. Ако твърденията на молителя не могат да се квалифицират под някоя от тези хипотези, то молбата за отмяна е процесуално недопустима, на основание чл. 306, ал. 1, изр. второ ГПК, поради непосочване на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 304 ГПК е приложимо за лице, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2 ГПК), т.е. само ако силата на присъдено нещо на решението му е противопоставима и за него не съществува друга възможност за защита на притежаваните права, вкл. чрез предявяване на същия иск или чрез оспорване в друго производство на правата на участващите в производството по делото лица, т.е. това лице, което ако беше конституирано като главна страна по делото, би имало качеството на необходим другар. Законът изрично в чл. 75, ал. 2 ГПК прогласява за нищожна делба, извършена без участие на съсобственик. Нищожността на делбата обаче не засяга действителността на съдебните решение по допускането и извършването й, които се ползват със сила на пресъдено нещо спрямо участвалите в производството съделители, но не и спрямо неучаствал в делбата съсобственик. С оглед нищожността на делбата неконституирания в нея съсобственик не губи правата си в съсобствеността и може да ги защити чрез иск, поради което и не е легимиран да иска отмяна на основание чл. 304 ГПК. Затова неоснователен е доводът в частната жалба за противоречие в мотивите на атакуваното определение, в което е посочено, че делбата без участие на съсобственик е нищожна, като неучаствалия съсобственик следва да брани интересите си чрез иск. Тълкувателно решение № 4 от 16.06.2025 г. по т. д. № 4/2023 г., ОСГК на ВКС, на което се позовават жалбоподателите, касае допустимостта на иск за нищожност на делбата, която само е допусната, но не и извършена и е неотносимо при преценка допустимостта на молба за отмяна на влязло в сила решение по допускане на делбата на основание чл. 304 ГПК. Неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателите на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това основание е приложимо при допуснати от съда или съдебни служители процесуални нарушения, но само ако същите са довели до лишаване на конституирана по делото страна от възможността да участва по делото, до липса на надлежно представляване или ако е била налице невъзможност страната да се яви в съдебно заседание, поради препятствие, което не е могла да отстрани. Твърденията на молителите за допускане на делбата при неконституиране на единия от тях, който също е съсобственик, не може да се квалифицира по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение