Определение № 327 от 03.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 96/2011 г.

Образувано е по частна жалба на [фирма] София срещу определение № 1657 от 25.10.2010 г. по ч.гр.д. № 1461/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по частна жалба на [фирма] срещу решение от 20.04.2010 г. по т.д.№ 01894/2006 г. на Софийски градски съд в частта за разноските му. С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Ответната по частната жалба страна [фирма] не е възразила по реда на чл.276 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. В съобразителната част на обжалваното определение въззивният съд е посочил, че в частта за разноските обжалването на решението е допустимо само при условие, че не се обжалва самото решение. В случая срещу първоинстнционното решение била подадена въззивна жалба от противната страна, от което е направен извод за отсъствието на правен интерес за частния жалбоподател от разглеждането на частната му жалба в отделно производство, а от това и за нейната недопустимост по аргумент от чл.70 ГПК (отм.). Определението следва да се остави в сила, но по различни от изложените в него съображения. Действащият ГПК не предвижда самостоятелно обжалване с частна жалба на съдебните актове в частта за разноските на страните, когато не се обжалва самото решение или определението, тъй като не съдържа разпоредба, аналогична на чл.70 от отменения Граждански процесуален кодекс. В посочената им част тези съдебни актове имат характера на определения, които съгласно чл.284 ГПК подлежат на изменение или допълване по искане на страната от съда, който ги е постановил. С оглед на това, макар и първоинстанционното решение да е постановено в производство, което съгласно § 2, ал.2 от ПЗР на ГПК се разглежда по реда на отменения Граждански процесуален кодекс, компетентен да се произнесе по искането на частния жалбоподател за неговото изменение съгласно правилото на чл.248 ГПК е първоинстанционния, а не въззивния съд. По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила, а делото да се изпрати по компетентност на Софийски градски съд. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия