Определение № 148 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3558/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. Д. и М. Г. Д. срещу определение № 120 от 05.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 365/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателите частна жалба против разпореждане № 260420 от 01.06.2021 г. по в. гр. д. № 921/2020 г. на Хасковския окръжен съд. С последното е върната подадената от тях касационна жалба против въззивно решение № 260128 от 12.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 921/2020 г. на Хасковския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалните правила и е незаконосъобразно, поради което искат отмяната му. Ответниците по жалбата Г. П. Д., С. Л. Д. и Ж. Л. Д. не вземат становище по нея. С определение № 60157 от 20.10.2021 г. частното касационно производство е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Пречките по движението на делото са отпаднали с приемането на Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, поради което производството по настоящото частно гражданско дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирани лица, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 260128 от 12.04.2021 г. по в. гр. д. № 921/2020 г. на Хасковския окръжен съд е отменено решение № 260013 от 04.09.2020 г. по гр. д. № 75/2020 г. на Димитровградския районен съд и са отхвърлени предявените от И. Д. Д. и М. Г. Д. против Л. Ж. Д. /заместен в хода на процеса от наследниците си по закон С. Л. Д., Ж. Л. Д. и Г. П. Д./ искове по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на подробно описания в решението поземлен имот. Против посоченото решение е постъпила касационна жалба от ищците в първоинстанционното производство, която с разпореждане № 260378/13.05.2021 г. по в. гр. д. № 921/2020 г. на Хасковския окръжен съд е оставена без движение до представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, с преписи за ответниците, приподписване на касационната жалба от адвокат съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК и представяне пълномощно на адвоката, внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС и представяне на доказателства за извършеното плащане, както и представяне на още два екземпляра от касационната жалба, съответно приподписани, за връчване на ответниците в едноседмичен срок от получаване на съобщението. На жалбоподателите е указано, че в случай на неизпълнение на разпореждането на съда в срок, касационната им жалба ще бъде върната. Съобщенията за посоченото разпореждане са редовно връчени на жалбоподателите на 19.05.2021 г., от когато е започнал да тече законово определеният едноседмичен срок за отстраняване нередовностите на жалбата, който е изтекъл на 26.05.2021 г. /чл. 60, ал. 4 ГПК/. Тъй като до постановяване на разпореждането на окръжния съд, както и към момента на постановяване на обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд, жалбоподателите не са отстранили констатираните нередовности на касационната жалба, последният е приел, че същата е подлежала на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка допустимостта на постановеното от Пловдивския апелативен съд определение. С посоченото по-горе тълкувателно решение е прието, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т. е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. С оглед на това Пловдивският апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба на И. Д. Д. и М. Г. Д. срещу разпореждането на въззивния съд, с което е върната касационната им жалба против въззивното решение. Ето защо определение № 120 от 05.07.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 365/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, следва да бъде обезсилено и Върховният касационен съд следва да постанови ново, с което да се произнесе по същество по частната жалба срещу разпореждането на Хасковския окръжен съд за връщане на касационната жалба. Разпореждането е правилно. Подадената касационна жалба срещу въззивното решение не отговаря на посочените в чл. 284, ал. 2 и ал. 3 ГПК изисквания, поради което е нередовна. В съответствие с чл. 285, ал. 1 ГПК въззивният съд е дал подробни указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба, посочени по-горе, които не са изпълнени в указания срок, като липсва изпълнение на същите и понастоящем. Във връзка с доводите на жалбоподателите следва да се отбележи, че даденият от съда едноседмичен срок за отстраняване нередовностите на жалбата е изчислен от съда в съответствие с разпоредбата чл. 60, ал. 4 ГПК, а освен това в случая това е без значение след като по делото липсват данни същите да са отстранени впоследствие. С оглед изложеното, правилно окръжният съд е върнал касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,