Определение № 4584 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2633/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. А. К. с адрес в [адрес], Естония, срещу Определение № 41350 от 10.12.2025 г., постановено по адм. д. № 12534 по описа на Административния съд София-град за 2025 година. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на К. против отказ на Министерство на правосъдието за предоставяне на българско гражданство по преписка № 7120/2022 г. Частният жалбоподател се оплаква, че определението, предмет на контрол е постановено при наличието на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първата инстанция за разглеждането му по същество. Прави искане Върховният административен съд да упражни правомощията си по чл. 150 от Конституцията на Република България като сезира Конституционния съд на Република България с искане за установяване на несъответствие между § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство (обн. в ДВ, бр. 21 от 2021 г.) и чл. 4, ал. 1 и ал. 2, чл. 25, ал. 2, чл. 26, ал. 1 и чл. 57 от Конституцията на Република България. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Министерство на правосъдието с адрес в София, ул. „Славянска“ № 1 оспорва допустимостта и основателността на частната жалба по съображения в писмен отговор от 09.03.2026 година. Иска същата да бъде оставена без разглеждане като просрочена. Алтернативно иска отхвърлянето й и потвърждаването на обжалвания съдебен акт. Не претендира разноски за настоящото производство. Върховният административен съд констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за жалбоподателя, поради което е процесуално допустима за разглеждане, но по същество е неоснователна. К. сезирала Административния съд София-град с жалба против отказа на Министерство на правосъдието да й бъде предоставено българско гражданство по произход, постановен по преписка № 7120/2022 г. и публикуван на 30.05.2025 г. на Интернет страницата на Дирекция „Българско гражданство“ към Министерство на правосъдието. Съдът установил, че К. подала на 27.05.2022 г. до министъра на правосъдието, чрез Генералното консулство на Република България в Санкт Петербург, Руската федерация, молба за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) – български произход (л. 34 от първоинстанционното дело). Към молбата приложила Удостоверение № 35011010020201216 от Държавната агенция за българите в чужбина (сега Изпълнителната агенция за българите в чужбина), съгласно което К. е от български произход – л. 58. На 21.05.2025 г. е проведено заседание на Съвета по гражданството при Министерство на правосъдието, за което е съставен Протокол № 44/2025 година. С Решение по т. I.2 от Протокол № 44 (лист 29-30 от първоинстанционното дело), на основание чл. 33, ал. 3 ЗБГ, е дадено мнение да не се уважава молбата на А. К. за придобиване на българско гражданство по произход. Мотивът за това е представеното Удостоверение за раждане, серия [номер] на бащата на кандидата, за което е установено, че е подправено, съгласно експертна справка № 148/15.04.2025 г. на Базова научно–техническа лаборатория при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Враца. С Предложение, изх. № 91-00-208/23.05.2025 г. министърът на правосъдието, на основание чл. 34 ЗБГ и въз основа на мнението на Съвета по гражданството е направил предложение до Вицепрезидента на Република България за отказ за издаване на Указ за придобиване на българско гражданство по натурализация от жалбоподателката – л. 31. С писмо, изх. № 97-00-4003 от 10.11.2025 г. директорът на Дирекция „Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието уведомил Председателя на Комисията по българско гражданство, че в Предложение, изх. № 91-00-208/23.05.2025 г. на министъра на правосъдието, както и в самия Протокол, в преписка № 7120/2022 г., касаеща А. А. К., погрешно е изписан номерът на свидетелството за раждане на бащата на молителката като Серия [номер], вместо правилния номер – Серия [номер]. На 30.05.2025 г. на Интернет страницата на Дирекция „Българско гражданство“ към Министерство на правосъдието е публикувано съобщение, че Съветът по гражданството при Министерство на правосъдието не е уважил молбата на К. за придобиване на българско гражданство по произход. В съобщението, като номер на свидетелството за раждане на баща й, фигурира грешният такъв Серия [номер] – л. 11, пак там. Съобразно извлечение от Интернет страницата на Дирекция „Българско гражданство“ към Министерство на правосъдието от 06.06.2025 г. (л. 12), Съветът по гражданството не е уважил молбата на К. за придобиване на българско гражданство по произход. В това извлечение като номер на свидетелството за раждане на бащата на молителката е посочен правилният такъв – Серия [номер]. При така установените фактически обстоятелства, съдът от първата инстанция е формирал следните правни изводи: Приел е недопустимост на подадената първоинстанционна жалба. Като разгледал подробно уредените в ЗБГ правомощия на Съвета по гражданството, се е мотивирал, че този орган, давайки мнение по молбите, свързани с българското гражданство, не издава индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Счел е, че както мнението на Съвета по гражданството по чл. 33, ал. 3 ЗБГ, така и направеното от министъра на правосъдието до Президента или Вицепрезидента на Република България предложение по чл. 34 от с.з., не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Преценил е, че мнението на Съвета, изпратено до министъра на правосъдието, обективирано в т. I.2 от Протокол № 44 от 21.05.2025 г. има уведомителен характер и не представлява властническо волеизявление, тъй като с него не се създават права или задължения за жалбоподателя, нито пък непосредствено се засягат нейни права, свободи или законни интереси. Посочил е, че придобиването на българско гражданство по натурализация се извършва с Указ на Президента на Република България, който влиза в сила от деня на издаването му. С тези мотиви, съдът постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд преценява определението като правилно. Съветът по гражданството при Министерство на правосъдието е постоянно действащ орган със съвещателни функции, който разглежда преписката за всяко лице-молител и дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, въз основа на представените доказателства и след изясняване на фактите, свързани с обстоятелствата по чл. 19 ЗБГ (ако има такива) и след писмени становища на Министерство на вътрешните работи (МВР) и на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). В ЗБГ не е предвидено съдебно обжалване на мнението на Съвета по гражданството. Мнението на Съвета по гражданството не е индивидуален административен акт, тъй като самото то, самостоятелно не предизвиква промяна в правната сфера на гражданите. Мнението не е и акт по чл. 21, ал. 5, АПК, тъй като производството във връзка с българското гражданство по чл. 29 и сл. от ЗБГ не е производство, в което се издават индивидуални, общи или нормативни административни актове. По тeзи съображения, обоснован е изводът на съда от първата инстанция, че както мнението по чл. 33, ал. 3 ЗБГ, давано от Съвета по гражданството по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, така и предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ, не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Не се споделят възраженията на частния жалбоподател във връзка с експертна справка, вх. № 148/15.04.2025 г. на Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР – Враца. Придобиването на българско гражданство по натурализация като сложен фактически състав е резултат от внимателния анализ на изрично посочените в Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство и представени от кандидата документи. Съгласно чл. 33, ал. 4 ЗБГ, Съветът по гражданството разполага с правомощието, когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства, свързани с представените доказателства към молбите, да възложи на представителя на съответната институция по чл. 33, ал. 1 от с.з. извършването на допълнителна проверка. Съобразно чл. 29, ал. 4 ЗБГ, когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства по представените с молбата документи по чл. 15, ал. 2 от с.з., министърът на правосъдието може да възложи на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина да установи дали молителят има български произход. Отделно от това, МВР и ДАНС, изготвяйки писмените си становища по чл. 33, ал. 3 ЗБГ, извършват проверки в техните информационни фондове. Тоест, в процедурата по разглеждане на молба за придобиване на българско гражданство е предвидено от законодателя възможност за извършване при необходимост, на проверки за изясняване на факти и обстоятелства по представените с тази молба документи. По тези съображения, възражението на жалбоподателя за недопустимост на техническото изследване на свидетелството за раждане на баща й, се преценява като неоснователно. По изложените съображения, като е приел, че подадената пред него жалба следва да се квалифицира като недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Искането на жалбоподателя за сезиране на Конституционния съд на РБългария следва да бъде оставено без уважение. Упражняването на правомощията по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България от съда, предполага допустимо допустимо производство, каквото първоинстанционното не е, поради което искането на К. за сезиране от Върховния административен съд на Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство (обн. в ДВ, бр. 21 от 2021 г.) и чл. 4, ал. 1 и ал. 2, чл. 25, ал. 2, чл. 26, ал. 1 и чл. 57 от Конституцията на Република България, е неоснователно. Въпросът за разноските не се обсъжда, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия