Определение № 187 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 43/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на А. П. Х., чрез процесуален представител адв.И., за допълване на определение №525 от 10.04.2014г. по гр.д.№ 43/2014г. на ВКС, ІІІг.о. в частта за разноските. Постъпил е отговор от прокурор в Софийска апелативна прокуратура като представител на Прокуратура на Република България, който релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С определение №525 от 10.04.2014г. по гр.д.№ 43/2014г. на ВКС, ІІІг.о. не е допуснато касационно обжалване на решение от 20.07.2012г. по гр.д.№4954/2011г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от А. П. Х. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 25000лв. - обезщетение на неимуществени вреди. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за касационното производство разноски. Искането е направено своевременно с писмения отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна помощ, от които е видно, че извършените разноски са за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2000лв. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. С оглед конкретните обстоятелства по случая, настоящият състав намира, че предмета на делото не разкрива правна и фактическа сложност, която да обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение за осъществената от адв.И. защита в размер, надвишаващ минимално определения съгласно чл. 36 ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл.9, ал.1, вр. чл. 7, ал. 2 от наредбата /в редакцията, действала към момента на договарянето на адвокатското възнаграждение – 19.11.2013г./ и за отговора на касационна жалба без явяване в съдебно заседание се следва възнаграждение не по-малко от 1000лв. и молбата за допълване на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските следва да бъде уважена до този размер. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение