Определение № 4086 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2768/2026 г.

Образувано е по частна жалба на М. М. Ю., от [населено място], област Кърджали против определение № 127/19.01.2026 г. по адм. дело № 723/2025 г. на Административен съд – Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба – директорът на ТП на НОИ – Кърджали изразява становище за неоснователност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 127/19.01.2026 г. по адм. дело № 723/2025 г. Административен съд – Кърджали е оставил без разглеждане жалбата на М. М. Ю., от [населено място], област Кърджали срещу Решение № 2153-08-346/09.12.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и е прекратил производството по делото. Приел е, че оспореният акт е благоприятен за жалбоподателката, поради което за нея не е налице правен интерес от оспорването му. Определението е правилно. По делото е установено, че с Разпореждане № РВ-3-08-02092954/12.11.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Кърджали, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено М. М. Ю. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 19.01.2015 г. до 06.01.2016 г. ведно с дължима лихва от датата на получаването му. При осъществения административен контрол разпореждането е отменено с Решение №2153-08-346/09.12.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали. В мотивите към решението е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, установените с обжалваното разпореждане вземания и лихвите върху тях за 2015 г. и 2016 г. са погасени по давност и сумата по обжалваното разпореждане следва да бъде отменена за вземанията и лихвите върху тях за 2015 г. и 2016 г.. Налице е благоприятен акт за жалбоподателката. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да обжалват административен акт имат гражданите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес от обжалване на акта се обосновава с необходимостта чрез търсената съдебна защита да се защити материалното субективно право на адресата, засегнато от оспорения акт. В конкретния случай решението на директора на ТП НОИ-Кърджали е с изцяло благоприятен за жалбоподателката резултат и не нарушава или застрашава нейни права, нито създава задължения. Видно от съдържанието му горестоящият административен орган е отменил оспореното разпореждане в цялост и по отношение на всички суми – главница и лихви, които са разпоредени за възстановяване. В разглежданата хипотеза липсва правен интерес за отмяна на оспорения административен акт, тъй като същият е положителен по своите последици за жалбоподателката. Липсата на положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване обуславя недопустимост на жалбата и като правна последица прекратяването на съдебното производството. Действайки по указания начин, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение