Определение № 50371 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2226/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. №364593 от 22.11.2021г., подадена от Е. Х. Г., чрез пълномощника адв.Й. Й., против определение №274465 от 06.10.2021г. по в.гр.д. №9503/2019г. на Софийския градски съд, ГО, III въззивен брачен състав, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на Е. Г. за изменение на въззивно решение № 263096 от 14.05.2021г. по в.гр.дело № 9503/2019г. на СГС, ГО, III въззивен брачен състав, в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК. Сочи се, че страната е направила един разход във въззивното производство-платено адвокатско възнаграждение в размер 400 лева, като за този разход действително пред въззивния съд не е представен списък по чл. 80 ГПК. Поддържа се, че съдът не е съобразил, че в откритото съдебно заседание процесуалният представител на Г. е направил изрично изявление, че страната претендира разноски в размер 400 лева, поради което размерът на този разход е индивидуализиран и с оглед изхода на спора пред въззивния съд е следвало да бъде присъден на Е. Г.. Ответникът по частната жалба – В. М. Х., чрез пълномощника адв.Ж., оспорва същата като неоснователна. Частната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С решение № 263096 от 14.05.2021г. по въззивно гр. дело № 9503/2019г. Софийският градски съд, ГО, ІII въззивен брачен състав е потвърдил решение № 87700 от 08.04.2019г. по гр. дело № 16308/2016г. на Софийския районен съд, с което, на основание чл.128, ал.1 СК, са определени мерки за лични отношения между бабата по бащина линия Е. Х. Г. (молител) с детето А. А. Г., родено на .........г. всяка първа и трета седмица от месеца в неделя от 16,00 часа до 18,00 часа, както и пет дни през лятото несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. С въззивното решение са оставени без уважение исканията на страните в производството – на въззивника В. М. Х. и на въззиваемите А. Б. Г. и Е. Х. Г. за присъждане на разноски. С подадената молба по чл. 248 ГПК частната жалбоподателка е поискала от СГС да измени решението си в частта за разноските и да й присъди такива за платено адвокатско възнаграждение в размер 400 лева. За да остави без разглеждане молбата на Г. по чл. 248 ГПК, съставът на Софийския градски съд е приел, че с оглед указанията в т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС молбата е процесуално недопустима, тъй като молителката не е представила списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че постановеното от СГС определение е правилно. В случая, след като във въззивното решение е налице произнасяне по надлежно заявеното от Е. Г. искане за присъждане на разноски във въззивното производство, подадената от нея молба по чл. 248, ал. 1 ГПК носи характеристиките на такава за изменението му в частта за разноските. Съгласно правилото на чл. 80, изр. 2 ГПК страната, която не е представила списък на разноските най-късно до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Според указанията в т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.12.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В съобразителната част на тълкувателното решение - т. 2, е разяснено, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Частният жалбоподател, респ. неговият процесуален представител, не е изпълнил задължението си по чл. 80 ГПК и с оглед на това преценката на въззивния съд за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК е правилна и съобразена с указанията в т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на въззивната жалба, подаден от Е. Г. не инкорпорира в съдържанието си списък по чл. 80 ГПК, а само искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, а изявлението на процесуалния представител на Г. в откритото съдебно заседание, че се претендират разноски в размер 400 лева за платено адвокатско възнаграждение, обективирано в протокола от 19.04.2021г. не изключва необходимостта от списък по чл.80 ГПК. Предвид изложените съображения, атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение