Определение № 127 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 43/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 1033231.11.2011г., подадена от Г. Т. Ч. против определение № 416 от 08.11.2011г. по гр.д.№ 737/2011г. на ВКС І гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна на влязлото в сила решение от 13.08.2008г., постановено по гр.д.№ 226/2007г. на Бургаски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният от него против Р. Т. Ч. иск за делба на недвижими имоти. Прието е, че той не е наследник на общия наследодателя, от когото претендира права. Навежда се оплакване от жалбоподателя за неправилност на решението, на което е искал отмяна. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че в молбата за отмяна не е посочено нито едно от лимитативно изброените в нормата на чл. 303 от ГПК основания за отмяна Определението е правилно. Производството по отмяна е извънреден способ за проверка на влезлите в сила решения, при който отмяната е възможна само при наличие на някое от изрично изброените основания в закона. В просторната молба, подадена от жалбоподателя се изтъкват доводи, свързани с фактическите отношения между него и посочения от него ответник, но те не покриват изискването за редовност на молбата по чл. 303 от ГПК. Жалбоподателят е посочил само цифрово текстовете от ГПК, в които се съдържат основания за отмяна – 303 от ГПК, но фактически съдържащите се хипотези в тези текстове не кореспондират на написаното в молбата съдържание. От него не може да се извлече някое от основанията за отмяна, а още по-малко да се приеме, че такова е обосновано. На молителя са дадени указания за изправяне нередовностите на молбата за отмяна чрез посочване на мотивирано изложение на основанията за отмяна, но тази нередовност не е отстранена. Затова правилно и в съответствие с нормата на чл. 306, ал.2 от ГПК съдът е отказал да разгледа молбата за отмяна на влязлото в сила решение, поради което частната жалба против обжалваното определение е неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение