Определение № 297 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1433/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. К. Парпарова, представлявана от адв.С. М., срещу определение №1005/ 23.04.2020 г., постановено по възз.ч.гр.д.№958/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на страната срещу разпореждане от 04.04.2013 г. по гр.д.№1335/2013 г. на СГС за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила арбитражно решение. В жалбата се сочи, че въззивното определение е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Жалбоподателката е обжалвала пред САС разпореждането на СГС за издадения срещу нея, на основание чл.404, т.1, пр.посл. ГПК, изпълнителен лист за парично вземане по влязло в сила арбитражно решение от 12.02.2013г. по арб.д. №1463/2012 г. на АС при „Стопанска асоциация” – [населено място]. Въззивният съд е приел, че частната жалба срещу разпореждането на СГС е просрочена и поради това следва да се остави без разглеждане. Посочено е, че обжалваното разпореждане е от 04.04.2013 г., а жалбата е от 14.01.2020 г. По издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 1074/2013 г. по описа на ЧСИ М.О., рег.№758, с район на действие ОС – Пловдив. Съдът е приел, че от изисканата от ЧСИ справка и приложената към нея покана за доброволно изпълнение се установява, че ПДИ е редовно връчена на длъжника Г.Парпарова на 15.10.2013 г., при условията на чл.47 ГПК (в приложимата редакция преди изменението й, обн. ДВ бр.86/2017 г.). От този момент е започнал да тече двуседмичният срок за обжалване на разпореждането на СГС, който е изтекъл на 29.10.2013 г. Частната жалба е подадена на 14.01.2020 г., поради което същата като просрочена следва да се остави без разглеждане. Определението е неправилно – постановено е при липса на достатъчно данни от кога за жалбоподателката е започнал да тече срокът по чл.407, ал.1 ГПК за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Цитираната разпоредба свързва началото на този срок за ответника –длъжник с връчването на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, тъй като това е най-ранният момент, когато страната, срещу която е издаден изпълнителен лист може да узнае за акта на съда и да упражни правото си да го обжалва. В този смисъл, ако при връчването на ПДИ са допуснати процесуални нарушения на нормите за връчване, то срокът по чл.407, ал.1 ГПК не би могъл да започне да тече за длъжника от този момент, а евентуално от по-късна дата, на която той е узнал за образуваното изпълнително дело, респ. за издадения изпълнителен лист, а по този начин и за разпореждането на съда по чл.404, т.1 ГПК. Този извод следва от общата разпоредба на чл.54 ГПК, съгласно която при наличието на нередовности при връчването, същото се смята за извършено в момента, в който съобщението действително е достигнало до адресата. Това в случая не е установено по делото, доколкото е напълно възможно и при нередовно връчена ПДИ да са осъществени последващи изпълнителни действия, за които страната да е редовно уведомена и да е узнала за тях. Като се има предвид, че предмет на производството по чл.407 ГПК не е процесуалната законосъобразност на действията на СИ, а законосъобразността на разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист по чл.404 ГПК (което се счита връчено с първото предприето действие спрямо длъжника - получаването на ПДИ), преценката за спазването на срока за подаване на частна жалба от ответника – длъжник следва да се извърши с оглед момента, в който ПДИ е връчена редовно (чл.407, ал.1 ГПК), или съобщение за последващи предприети изпълнителни действия е редовно достигнало до адресата. Основателни са оплакванията в частната жалба, че въззивният съд неправилно е приел, че ПДИ е редовно връчена на жалбоподателката при условията на чл.47, ал.1 ГПК, предвид действалата към този момент редакция на нормата (преди изменението й обн. ДВ бр.86/2017 г.); че двуседмичният срок по чл.407, ал.1 ГПК е започнал да тече от 15.10.2013 г. и е изтекъл на 29.10.2013 г. Адреса на страната, за който няма спор и е установено, че е нейният настоящ и постоянен адрес (съгласно справката от НБД Население), е посетен веднъж от връчителя при ЧСИ - на 30.09.2013 г. На този ден е поставено и уведомлението, като в разписката за поставянето му е отразено само, че „лицето не бе открито за връчване”, без да са удостоверени никакви други данни. Уведомлението е поставено на входната врата и е пуснато съобщение в обща пощенска кутия. И преди изменението на чл.47, ал.1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.), в установената практика на ВКС трайно и безпротиворечиво е приемано, че за да са налице предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление е необходимо преди това, когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника, връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като общо трите посещения трябва да са през съответни интервали и в рамките на (или повече от) месец. Следователно, при удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, без да са удостоверени сведения, че същият е напуснал адреса или за продължителността на отсъствието му, трябва да има данни, че адресът е посетен в рамките на месец, поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адресата. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. В случая, по делото са останали неизяснени обстоятелствата – преди датата 30.09.2013 г. имало ли е други посещения на адреса на жалбоподателката (справката от НБД Население е от м.07.2013 г.), или събирани ли са сведения (и от кого), че тя не живее на регистрирания си постоянен и настоящ адрес. Ако такива посещения не е имало и данни, че тя не живее на адреса си, не са събрани по изпълнителното дело, то връчването на ПДИ по реда на чл.47, ал.1 ГПК (ред. до изм. с ДВ бр.86/2017 г.) на 15.10.2013 г. е нередовно и не може да се счете, че срокът за обжалване на разпореждането по чл.404, т.1 ГПК е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 29.10.2013 г. Неизяснени са и обстоятелствата – в 6-годишния период след 29.10.2013г. и до 11.12.2019 г. жалбоподателката била ли е уведомявана за други изпълнителни действия по делото (респ. участвала ли е в тях), с оглед преценката за друга възможна начална дата на срока по чл.407, ал.1 ГПК. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, който да изиска от ЧСИ справка и копия от документи от изпълнителното дело за установяване на обстоятелството, достигнало ли е до адресата и в кой момент съобщение за издадения изпълнителен лист и образуваното изпълнително дело, а следователно – и за разпореждането на съда по чл.404, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение