Определение № 285 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4222/2023 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 19422/12.11.2024 г. по регистъра на ВКС, подадена от касаторите и ищци по делото Т. О. М. и П. О. М., чрез общия им пълномощник адв. Г., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 624 от 24.10.2024 г. в частта за разноските, чрез присъждане на претендираните от молителите разноски за трите съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ответниците по касационна жалба и по делото Е. В. И. и М. А. И., чрез общия им пълномощник адв. В.. С него се изразява становище за неоснователност на молбата предвид липсата на конкретни и безспорни доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар и за трите съдебни инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и се иска същото да бъде намалено под минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.). Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С решение № 624 от 24.10.2024 г., постановено по настоящото дело, след като е допуснат касационен контрол по жалба на Т. О. М. и П. О. М., е отменено частично решение № 1353/16.03.2023 г. по гр. д. № 14111/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, II B въззивен състав и потвърденото с него решение № 20185999 от 15.09.2021 г. по гр. д. № 4044/2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 171-ви състав и са уважени предявените от Т. О. М. и П. О. М. против Е. В. И. и М. А. И. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД като ответниците са осъдени да заплатят на всеки от ищците сумата от по 17 500 лв. – уговорена продажна цена (общо от 35 000 лв.) по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том II, с рег. № 4305, дело № 205/2017 г. от 10.05.2017 г. на М. И. – нотариус с рег. № 260 на НК, с който Д. Ц. А. – наследодател на ищците е продала на ответниците свой недвижим имот (апартамент № 52 в[жк], [жилищен адрес] сграда 3, вх. В, ет. 2 – [населено място]), ведно със законната лихва върху главницита, считано от 28.01.2020 г. до изплащането ѝ. С решението съдът е пропуснал да се произнесе по претенцията за разноски на ищците, заявена пред настоящата инстанция с касационната жалба. Молбата за изменение на постановеното по делото решение е подадена в едномесечния срок от постановяването му (считано от 24.10.2024 г.), т. е. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна. Касаторите и ищци по делото са поискали своевременно присъждане на сторените от тях разноски за трите съдебни инстанции, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Общо претендираните разноски са в размер на 12330 лв., от които: 4400 лв. за първата инстанция (1400 лв. - внесена държавна такса по иска по чл. 79 ЗЗД и 3000 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.08.2020 г., приложен на л. 98 от първоинстанционното дело); 3700 лв. за въззивната инстанция (700 лв. внесена държавна такса по иска по чл. 79 ЗЗД и 3000 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.11.2022 г., приложен на л. 34 от въззивното дело) и 4230 лв. за касационната инстанция (730 лв. за внесени държавни такси и 3500 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.09.2024 г., приложен на л. 59 от настоящото дело). От приложените договори за правна защита и съдействие се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло и в брой при сключването на договорите, които съгласно записаното в тях и според т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, имат характер на разписка за платената сума. Спрямо претендираното адвокатско възнаграждение за първата и въззивна инстанция следа да се посочи, че съгласно приложените договори за правна защита и съдействие, същото е в размер на по 3000 лева общо за защита по предявените общо четири обективно съединени искови претенции. Доколкото адвокатското възнаграждение не е конкретизирано за защита по всеки отделен иск, следва да се определи, че то е уговорено по равно, т.е. възлиза в размер на 750 лева за всяка от двете инстанции за защита по иска по чл. 79 ЗЗД. От друга страна, заплащането на претендираните от молителите държавни такси е документално установено с приложени преводни нареждания – на л. 21 от първоинстанционното дело за внесена държавна такса в размер на 1400 лв. за иска по чл. 79 ЗЗД; на л. 13 от въззивното дело за внесена държавна такса в размер на 700 лв. за иска по чл. 79 ЗЗД; на л. 50 и л. 51 от настоящото дело за внесена държавна такса в размер на 30 лв. при подаване на касационната жалба и 700 лв. за допускане на касационното обжалване. В тази връзка следва да се посочи, че доводите на насрещната страна за липсата на предпоставките по чл. 248 ГПК, предвид отсъствието на доказателства за сторените разноски, са неоснователни. В случая молителите имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представили са доказателства за извършването им (т. 1 от ТР № 6/2013 г. ОСГТК на ВКС), но съставът е пропуснал да се произнесе за разноските с решението си по чл. 290 ГПК, с което в случая производството пред касационната инстанция приключва – чл. 81 ГПК. Основателно е обаче възражението на насрещната по молбата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК (заявено своевременно пред трите инстанции) за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и характера на производството (касационен контрол е допуснат в частта от спора, касаеща произнасянето по иска за реално изпълнение). При този негов предмет, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците пред първата инстанция се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. (изм., бр. 68 от 2020 г.) в редакцията в сила към договора за правна защита и съдействие, и е в размер на 1580 лв. при интерес от 35 000 лв. (830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв.). Спрямо дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците във въззивното и касационно производство е приложима нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. (в актуалната ѝ редакция, изм., бр. 88 от 2022 г.). Така изчислено, същото възлиза в размер на по 3450 лв. за всяка от двете инстанции, при интерес от 35 000 лв. (2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв.). Ето защо, като съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., с което е прието, че посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезите на чл. 78, ал. 5 ГПК и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, която не е висока, както и обема на действително извършената от адвокат - пълномощника на ищците работа (пред първостепенния съд са проведени две открити съдебни заседания; във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, съответно във въззивното и касационно производство е проведено по едно открито съдебно заседание с участието на представители на страните), настоящият съдебен състав намира, че с оглед горното разрешение договорените размери на адвокатските възнаграждения от по 750 лв. – пред първа и въззивна инстанция и 3500 лв. – за защита пред ВКС, са завишени и следва да бъдат редуцирани. В случая претендираното от страната адвокатско възнаграждение следва да се намали до размер от по 400 лв. за първата и въззивна инстанция и 1200 лв. за касационната инстанция. Това рефлектира върху общия размер на дължимите от насрещната страна разноски и намалява отговорността ѝ за тях до размера от 4830 лв. (от които 2000 лв. - адвокатско възнаграждение за три инстанции и 2830 лв. – разноски за държавни такси за три инстанции, всички сторени от ищците по спора по чл. 79 ЗЗД) от общо претендираните по списък в размер на 12 330 лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,