Определение № 547 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 90/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по частна жалба на Р. Славчева от гр. Бургас, чрез процесуалния й представител адв. Овагемова, против Определение № 3095 от 04.12.2023г. по адм.д. № 1747/2023г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е оставена без разглеждане жалба й срещу твърдян изричен отказ, обективиран в уведомление от 17.07.2023г., а при евентуалност мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Бургас за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Бургас, поискано със заявление рег. № 01 – 356840 от 26.06.2023г. С определението е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навеждат се съображения за неправилност на извода на съда, че писмо от 17.07.2023г. по заявление вх. Рег. № 01 – 356840 от 26.06.2023г., не обективира отказ за извършване на изменение в КККР по отношение на имот идентификатор № 47202.501.1 и № 47202.501.70. Посочва, че съдът неправилно се е подвел по посоченото в писмото правно основание чл. 30 ал. 2 АПК, а не е обсъдил съдържанието му, за което навежда съображения, че обективира отказ за изменение на КККР. Твърди и неправилност на извода на съда, че в случая не е бил формиран и мълчалив отказ, тъй като посочва, че административният орган не се е произнесъл в предвидения за това срок, поради и което твърди формиран мълчалив отказ, по който съдът е следвало да се произнесе. Твърди, че издадения след приключване на устните състезания по делото изричен отказ от 03.11.2023г. по заявлението от 26.06.2023г. не освобождава съда от задължението да се произнесе по формулирания мълчалив отказ. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът Началникът на СГКК – Бургас не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същества е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Бургас е приел, че с оспореното писмо от 17.07.2023г. са дадени указания в определение 14 дневен срок за отстраняване на недостатъци в заявлението вх. № 01 – 356840 от 26.06.2023г., съобразно които указания от жалбоподателката и представителите й на 25.07.2023г. е подадено уточнение. В следствие на тези уточнения е посочил, че от Началника на СГКК – Бургас по преписката е изпратено на 21.08.2023г. запитване до ОД „Земеделие“ – Бургас. Поради това предвид съдържанието на оспореното писмо от 17.07.2023г. и посоченото в него правно основание – чл. 30 ал. 2 АПК – е приел, че същото не обективира отказ за извършване на заявеното, а има уведомителен характер, като с него са дадени указания за отстраняване на непълноти по заявлението. Поради това е приел, че писмото от 17.07.2023г. не представлява самостоятелен индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Приел е и че не е налице евентуален мълчалив отказ, тъй като административният орган не е мълчал, а напротив извършил е действия по административната преписка и по попълването й с доказателства, включително и със служебното събиране на допълнителни доказателства с даването на указания и изпращането на писмо от 25.08.2023г. до ОД „Земеделие“ – Бургас. Приел е и че не е налице мълчалив отказ, тъй като впоследствие административният орган се е произнесъл и с изричен отказ от 03.11.2023г., който е обжалван и по която жалба е образувано адм.д. № 2123/2023г. на АС – гр. Бургас. Поради това е достигнал до извод за недопустимост на жалбата, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспореното писмо от 17.07.2023г. не обективира отказ за извършване на изменение в КККР, а има уведомителен характер и с него административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности и непълноти в заявлението от 26.06.2023г. на основание чл. 30 ал. 2 АПК. Действително характерът на волеизявлението на административния орган се установява не от външната форма, а от неговото съдържание. В случая от съдържанието на писмото безспорно се установява, че същото не обективира отказ, а се дават указания за отстраняване на нередовности, като съответно и съдържанието на писмото е съответно на посоченото правно основание на чл. 30 ал. 2 АПК. Поради и това е правилен извода на съда, че в случая не е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК, засягащ права или законни интереси на жалбоподателката, който да подлежи на съдебен контрол. Напротив писмото с дадените указания е част от производството по издаването на крайния акт, който съобразно чл. 21 ал. 5 АПК не подлежи на обжалване, а защита се осъществява срещу крайния акт. Правилен е и извода на съда, че в случая не е формиран мълчалив отказ, тъй като видно от събраните по делото доказателства най – напред с писмото от 17.07.2023г. са дадени указания за отстраняване на нередовности в заявлението, както и с писмо от 25.08.2023г. административният орган е пристъпил и към служебно събиране на доказателства по преписката. Поради и това не е налице формиран мълчалив отказ, тъй като административният орган е извършвал действия във връзка с образуваното административно производство. Следва да се посочи, че от доказателствата се установява и че е налице издаден изричен отказ по заявлението от 26.06.2023г., а именно издаден изричен отказ на 03.11.2023г., който е бил обжалван и е образувано адм.д. № 2123/2023г. на АС – гр. Бургас. Жалбоподателката може да осъществи защитата си именно в производството по адм.д. № 2123/2023г. по оспорването на изричния отказ. Предвид гореизложеното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора е неоснователно искането на жалбоподателката за присъждане на разноски в настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,