Определение № 341 от 07.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5923/2014 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК Образувано е по подадена от З. Д. Г., чрез адв. Е. Д., молба вх. №8985/06.08.2015г. за допълване на решение № 270/06.07.2015г., постановено по гр.д. №5923/2014г. по описа на ВКС, IV г.о., в частта му за дължимите разноски в инстанциите, съобразно изхода на спора. С посоченото решение, съставът на ВКС, IV г.о. е отменил обжалваното въззивно решение на АС – Пловдив, в частта му по иска с правно основание чл.86 ЗЗД, с която ответницата З. Д. Г. е осъдена да заплати на [фирма] – [населено място], обезщетение за забава за периода от 18.12.2008г. до 27.07.2011г. в размер на сумата от 10 000 лв. Вместо това, този иск е отхвърлен като неоснователен. В останалата част – по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 70 000 евро – получена от Г. без основание продажна цена на недвижим имот, въззивното решение е оставено в сила. Искането за присъждане на дължимите за всички инстанции разноски, съобразно изхода на спора е направено още с касационната жалба, но по този въпрос съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе. Поради това, с настоящата молба касаторката е поискала допълване на постановеното по гр.д. № 5923/2014г. по описа на ВКС, IV г.о. решение в частта за разноските, съразмерно на уважената и отхвърлената част от претенциите. Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], надлежно уведомен за производството по чл.248 ГПК, в законоустановения срок не е взел становище по молбата за допълване на решението в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Същата е и основателна. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С решението си съставът на ВКС е отменил въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.86 ЗЗД, предявен за сумата от 10 000 лв. и го е потвърдил в останалата част по иска за сумата 70 000 евро, дължима на отпаднало основание. Поради това, ответницата има право да получи разноски, съразмерно на отхвърлената част от претенциите; а съответно, присъдените на ищеца разноски за първата и въззивната инстанция следва да бъдат намалени, съразмерно на уважената част от исковете. С оглед на горното, присъдените в полза на ищеца [фирма] – [населено място] с първоинстанционното решение разноски общо в размер на сумата 9 303лв., следва да бъдат намалени до размера на 8 669,75лв., а присъдените му с въззивното решение разходи от 1 500лв., следва да се намалят до сумата 1 397,90лв., съобразно уважената част от исковете. На ответницата З. Д. Г. й се дължат общо разноски за инстанциите в размер на сумата 285,35лв., съответни на отхвърлената част от исковете. В полза на представляващия Г. адвокат Е. Д., осъществил безплатна правна помощ във въззивното и касационното производство, на основание чл.38 ал.2 ЗАдв., следва да му се присъдят за втората инстанция разноски в размер на 252,06лв. и същата сума /252,06лв./ - за касационното производство, или общо сумата от 504,12 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение