Определение № 3680 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4901/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. Г. и Д. Д. Г., чрез баща му и законен представител Д. Д. Г., срещу определение на Върховен касационен съд /ВКС/, ІІІ-то гражданско отделение, № 2247 от 20.07.2023 г. по гр.д.№ 2954/ 2023 г., с което е оставена без разглеждане подадената от частните жалбоподатели молба за отмяна на влязло в сила решение № 1219 от 09.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 9214/ 2022 г. на Софийски градски съд. Частните жалбоподатели поддържат, че действително няма влязла в сила присъда за лъжесвидетелстване, на което се основава искането им за отмяна по т.1 от молбата, но че възнамеряват да сезират прокуратурата за това престъпление. По т.2 от молбата не били взети предвид доводите им, че констативният протокол, на който въззивният съд основал решението си, е неистински и невалиден и не е следвало да бъде приет като доказателство по делото. По т.3 от молбата за отмяна не бил взет предвид фактът, че изпратени до ищеца уведомления не са получени от лицето, до което са адресирани. По т.4 било игнорирано обстоятелството, че констативният протокол не бил подписан от независими свидетели, а по т.5 – че служител на МВР не е присъствал при подписване на протокола, което било видно от данни в системата на МВР. По т.6 от молбата не било взето предвид, че отговорът срещу исковата молба не бил подписан от лице с представителна власт, а по т.7 – че отменяйки решението в осъдителната му част по претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди на Д. Д. Г., съдът се е произнесъл без да е надлежно сезиран. Правят искане за отмяна на въззивното решение. Ответната страна „Чез електро България“ АД не взема становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния Софийски районен съд е образувано по искова молба на Д. Д. Г. и Д. Д. Г., чрез баща му и законен представител Д. Д. Г., срещу „Чез електро България“ АД, предявени са осъдителни искове за парични притезания. С решение от 12.01.2022 г. по гр.д.№ 76062/ 2017 г. районният съд уважил иска на Д. Д. Г., а тези, които били предявени от Д. Д. Г., отхвърлил. И ищците, и ответника обжалвали първоинстанционното решение, по жалбите им било образувано гр.д.№ 9214/ 2022 г. на Софийски градски съд. С постановено по това дело решение № 1219/ 09.03.2023 г. жалбата на ответника била уважена, а тази на ищците – отхвърлена, като решението влязло в сила от датата на постановяването му. Ищците са подали в срок молба за отмяна на това решение, по нея е образувано гр.д.№ 2954/ 2023 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. В молбата са изложени твърдения, че съдебните решения са основани на неистински документ и на неверни показания на свидетели; че констативен протокол № 1014133/ 26.02.2016 г., на който въззивният съд основал решението си, бил неистински документ; неподписан от двама независими свидетели и съставен не пред служител на МВР; че свидетелите Т. А., Е. П., Г. М. и Л. Щ. са дали неверни показания; че отговорът по чл. 131 ГПК на ответника е подаден от лице с невалидно пълномощно; че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, не е провел справедлив процес и незаконосъобразно е отхвърлил исковете за обезщетения. С обжалваното в настоящето производство определение съставът на ІІІ г.о. на ВКС оставил молбата без разглеждане по същество. Приел, че по чл.303 ал.1 т.2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В приложното поле на разпоредбата се включват случаите на установена неистинност на документ и на показания на свидетел с влязла в сила присъда, споразумение по НПК или решение по чл.124 ал.5 ГПК. В случая молителите не твърдят и не представят доказателства, че с влезли в сила актове по съдебен ред е установена неистинност на протокола или на показанията на лицата, разпитани по делото като свидетели. Наведени били от тях оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон от инстанциите при постановяване на съдебните актове, но тези оплаквания не били относими за предмета на отменителното производство по чл. 303 и сл. ГПК, в което правилността на решението не подлежала на контрол. Определението е законосъобразно. Съгласно установената практика, в хипотезите на чл.303 ал.1 т.2 ГПК източник на неправилността на влязлото в сила решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред - т. е. с влязъл в сила акт на наказателния съд или с решение на гражданския съд по чл.124 ал.5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. В конкретния случай молителите не твърдят невярното документиране и лъжесвидетелстването, което им дава основание за искат отмяна на влязлото в сила решение, да е установено по така предвидените в закона способи. Напротив, частните жалбоподатели изрично посочват, че по т.1 от молбата действително не е постановена присъда за лъжесвидетелстване, но че възнамеряват да сезират прокуратурата за извършеното от свидетелите по делото престъпление. Когато то бъде установено по надлежния ред, тогава за молителите ще възникне правото за отмяна и ще могат да поискат такава в законоустановения срок, но към настоящия момент молбата им е недопустима. Посоченото в т.2, т.4 и т.5 от молбата /за неистинност на констативния протокол, на който въззивният съд основал решението си, неподписването му от независими свидетели и отсъствието на служител на МВР при подписването на протокола/ сочи на невярно официално документиране, което е престъпление по глава ІХ от Особената част на НК. За него важи изложеното по-горе - то следва да бъде установено по надлежния ред, за да имат частните жалбоподатели право да искат отмяна на влязлото в сила решение. Що се касае до основанията по т.3, т.6 и т.7 от молбата /основаване на влязлото в сила решение на невръчени уведомления, подаване на отговор срещу исковата молба от лице без представителна власт, отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част по претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди на Д. Д. Г. при ненадлежно сезиране/, те нямат отношение към предмета на отменителното производство. Касае се за твърдения за извършени нарушения на закона, които могат да се проверяват само при редовния инстанционен контрол на съдебните актове, но те не са предвидени от законодателя като основание за отмяна на влезли в сила решения. Същото е прието в обжалваното определение на другия състав на ВКС, поради което няма основание то да бъде отменено. По изложените съображения Върховният касационен съд