Решение № 2266 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8116/2010 г.

Решение № 2266 от 15.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8116/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6.ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Грил - Васил Станчев" моли да бъде отменено решение № 784/15.04.2010 г. по адм. д. № 1517/2009 г. на Варненския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 180800709/25.02.2009 г. на ТД на НАП - Русе като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Васил Станчев, действащ като ЕТ "Грил - Васил Станчев" против РА № 180800709/25.02.2009 г. на ТД на НАП - Русе, с който са определени данъчни задължения на Станчев по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 2003 г. - 2005 г. общо 52 386,33 лв. с лихви и данък върху добавената стойност за внасяне 42 391,25 лв. с лихви за периода 1.05.2003 г. - 31.12.2007 г. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган, след проведена по чл. 122 ДОПК ревизия, тъй като са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - укрити приходи и надвишение на разходите над приходите на ревизираното лице. В частта по ЗОДФЛ (отм.) обосновано съдът е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК след като са издадени три акта за установяване на административно нарушение и наказателни постановления за констатирани продажби на пилета в обекти на ревизираното лице, без да е издавана касова бележка, извършвани са корекции на оборотите на касовите апарати в трите обекта на ревизираното лице с касови бележки, издадени от едно и също лице впоследствие в нарушение на ЗСч. Правилно съдът е отхвърлил доводите на касатора, че е получил 209100 лв заемни средства през 2003 г. - 2005 г. от Цветомир Георгиев, който получил 200 000 щ. д. от грузинския гражданин Давид Беручашвили по договор за заем от 1996 г., предвид декларация от грузинския гражданин от 13.12.2001 г., цитирана в мотивите на приложената в преписката оправдателна присъда, че не е давал заем на Цветомир Георгиев, а също предвид липсата на дати в разписките за предоставяне на заемни средства от Георгиев на касатора и липсата на доказателства грузинският гражданин да е внесъл посочената сума през 1996 г. в страната. Съдът е възприел фактическа обстановка съобразена със събраните по делото доказателства, които е обсъдил подробно и е направил обоснован и законосъобразен извод за правилно приложение на чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ДОПК при определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на надвишението на разходите над приходите за трите години. В производството пред съда не са събрани доказателства оборващи констатациите по чл. 124, ал. 2 ДОПК и законосъобразно съдът е оставил РА в тази част в сила. Отговорил е подробно и правилно на възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба, и отговорите не следва да се повтарят. След подробен анализ на събраните доказателства, при спазване на процесуалните правила съдът е достигнал до извод за наличие на укрити приходи, установени с годни доказателства, събрани при спазване изискванията на ДОПК. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗДДС (отм.) и ЗДДС изводът на съда, че РА е издаден от компетентен орган е постановен при неизяснена фактическа обстановка и е необоснован. В ревизионния доклад на л. 948 от преписката е констатирано, че декларираният ДДС за възстановяване в ревизирания период е приспаднат по справките-декларации с ДДС за внасяне от лицето, както и възстановяван с АПВ от страна на НАП, след изтекли процедури по приспадане, като дължимият за внасяне ДДС е внасян в срока по чл. 74 ЗДДС (отм.) и чл. 89 ЗДДС. В преписката и в производството пред съда издадените ДАПВ и АПВ, касаещи процесния период на облагане по ЗДДС (отм.) и ЗДДС не са приложени. След като са били издавани и цитирани в ревизионния доклад, те представляват част от преписката и съдът следваше да задължи ответника да ги представи, за изясняване валидността на РА в частта по ЗДДС (отм.) и ЗДДС. Допуснато е съществено процесуално нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК, довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно валидността на РА в частта по ЗДДС (отм.) и ЗДДС. Данъчните актове за прихващане и връщане се обхващат от понятието данъчен акт по чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.), тъй като с тях се определят данъчни задължения и вземания. Изменение на установените с ДАПВ права на касатора може да се извърши само при условията на чл. 133 ДОПК. С АПВ се определят данъчни права и задължения, ако са издадени и влезли в сила преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от ДВ, бр. 108/19.12.2007 г. По чл. 129, ал. 7 ДОПК актовете за прихващане и връщане се обжалват по реда за обжалване на ревизионни актове, тъй като имат същите последици, поради което установените с тях данъчни права и задължения могат да бъдат изменяни само по реда и при условията на чл. 133 ДОПК. Изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г. не може да промени правните последици на влязъл в сила преди тази дата АПВ. Съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК в случаите на чл. 133, ал. 2 ДОПК нова данъчна ревизия се възлага от териториалният директор, който определя и компетентния да я извърши данъчен орган. Съдът следваше да приложи издадените ДАПВ и АПВ, които са част от преписката, щом са обсъждани в ревизионния доклад и да обсъди валидността на РА в частта по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за периодите, засегнати от тях, преди да решава спора по същество в тази част. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за периода 1.05.2004 г. - 31.12.2007 г. следва да бъде отменено и в тази част делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да се определят от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,