Определение № 5746 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4854/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Г. И. М., в качеството му на наследник на Т. С. М., и е против разпореждане № 13013 от 14 април 2025 г., постановено по адм. д. № 753/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното разпореждане, на основание чл. 213а, ал. 1 АПК Административен съд София град е върнал частната жалба на Г. И. М. против постановено по делото определение № 27564 от 18 декември 2024 г., поради неизпълнени указания. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да постанови обжалваното разпореждане съдът е приел, че с определение № 27564/18 декември 2024 г., постановено по делото съдът е оставил без уважение молбата на Г. И. М., постъпила на 18 ноември 2024 г. с искане да бъде възстановен срокът за изпълнение на разпореждане № 20050/15октомври 2024 г. Срещу разпореждането е подадена частна жалба с вх. № 491/09 януари 2025 г. по описа на Административен съд София град. С разпореждане № 1603 от 15 януари 2025 г. съдът е оставил без движение, частната жалба с конкретни указания: 1. да се представи с преписи за страните частна жалба, приподписана от адвокат, освен ако жалбоподателят има юридическа правоспособност; 2. към жалбата да приложи пълномощно за приподписването, а ако жалбоподателят има юридическа правоспособност – удостоверение за юридическа правоспособност; 3. да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на Върховен административен съд. Ако желае освобождаване от внасяне на държавна такса следва да представи доказателства за доходи и имущественото състояние. С молба от 31 януари 2025 г. във връзка с разпореждане № 1603/15 януари 2025 г., Г. М. е поискал отново освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на безплатна правна помощ. С определение № 6965/27 февруари 2025 г., постановено по делото съдът е оставил без уважение тази молба. Определение № 6965/27 февруари 2025 г., постановено от Административен съд София град е обжалвано и с определение № 3560/03 април 2025 г., постановено по адм. д. № 3015/2025 г. по описа на Върховен административен съд е оставено в сила. Съобщението за отстраняване на нередовностите, указани с разпореждане № 1603 от 15 януари 2025 г., е получено от жалбоподателя на 27 януари 2025 г. В определения 7-дневен срок и до днес съдът е приел, че нередовностите не са отстранени. Определение № 3560 по адм. д. № 3015/2025 г. на ВАС е постановено на 03 април 2025 г. Съдът е приел, че считано от тази дата срокът за изпълнение на дадените указания с разпореждане № 1603 от 15 януари 2025 г. е изтекъл на 10 април 2025 г., като доказателства за изпълнение на указанията до днес не са представени по делото и на основание чл. 213а, ал. 1 АПК съдът е върнал жалбата. Така постановеното разпореждане е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. Предвид това, че обжалваното разпореждане на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав