Определение № 50064 от 15.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 236/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. По делото е постъпила молба от касатора „Вентус България“ ЕООД /ответник в първоинстанционното производство/, [населено място] за изменение на решение № 50058 от 23.04.2024 г. по настоящото т. дело № 236/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта за присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касационното производство. Поддържа становище, че присъденото възнаграждение за адвокат е прекомерно с оглед действителната и правна сложност на делото. Излага доводи, че „Енерго Про – Продажби“ АД е било страна по множество сходни по вид дела с други производители на електрическа енергия от ВЕИ, решени в негова полза, съобразявано и от съда в цитираната практика, като извършената правна защита и съдействие на процесуалните представители не е различна по сложност от формираната практика по основните спорни въпроси. За намаляване на размера на адвокатското възнаграждение касаторът се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 в т. 47. Моли съдебният състав да съобрази, че касаторът е понесъл прекомерна финансова тежест във връзка с присъденото и платеното в хода на исковото производство, включително присъдените разноски за всички съдебни производства и платената държавна такса за въззивното и касационното производства. Ответникът „Енерго Про – Продажби“ АД, [населено място] оспорва молбата за изменение на решението по чл. 248 ГПК. Поддържа становище, че спорът се отличава с фактическа и правна сложност, като в решенията на всяка съдебна инстанция са изложени мотиви по отношение на приложимата правна уредба, нейните изменения, съобразяване на целта на промените с оглед мотивите на законодателя, действието на административните актове на КЕВР спрямо облигационното правоотношение, действието на съдебната отмяна на такива актове и заместването им с други, възраженията относно допустимостта на производството на различни основания, внъзраженията за прихващане и по отношение на размера, приложимостта на практиката на Конституционния съд и на Съда на Европейския съюз. Излага доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, съпоставим е с държавната такса за въззивно и касационно обжалване и с претендираното от касатора адвокатско възнаграждение – 24 378 лв. с ДДС. Подадената от ответника молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е допустима - подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: С решение № 50058 от 23.04.2024 г. по настоящото т. дело № 236/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е оставено в сила решение № 113 от 18.10.2021 г. по в. т. дело № 354/2021 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение, 1 състав и „Вентус България“ ЕООД е осъдено да заплати на „Енерго Про – Продажби“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 24 384 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното адвокатско възнаграждение. С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., EU:C:2024:71 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016, EU:C:2017:890 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Разпоредбите от Наредбата като нормативно определен минимум не съответстват на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в цитираните решения на СЕС. В конкретния случай заплатените от страните адвокатски възнаграждения за касационното производство са в размер, както следва: касаторът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 24 378 лв. с ДДС, а ответникът – адвокатско възнаграждение в размер 24 384 лв. с ДДС. Изчислен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция към момента уговаряне и заплащане на възнагражденията/, минималният размер на адвокатското възнаграждение за едно инстанционно производство е в размер 20 315 лв. без ДДС, съответно 24 378 лв. с включен ДДС. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа с оглед уговорения паричен еквивалент на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото /предмета на спора, многобройните възражения на ответника по предявения иск, поддържани във въззивното и в касационното производство, спорните пред съдебните инстанции факти и обстоятелства, оплакванията в касационната жалба за недопустимост на решението на различни основания, конкретните оплаквания за неправилност на съдебния акт, формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, становището и възраженията на ответника в отговора на касационната жалба, спорните факти и доказателствата, които ги обективират, доводите на страните и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси/, приема, че договореното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно и не е налице основание за неговото намаляване. Именно с оглед фактическата и правна сложност на спора е и уговореното и заплатено от касатора адвокатско възнаграждение в почти същия размер. Следва да се отбележи също, че уговореният паричен еквивалент на адвокатското възнаграждение съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК