Определение № 51 от 21.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2974/2017 г.

Постъпила е молба от адв. П. С., действаща като пълномощник на Д. Д. М., с която се иска отмяна на допуснатото с определение № 247/23.05.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1906/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г.о. спиране на изпълнението на въззивно решение № 59/15.03.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 18/2017 г. по описа на Окръжен съд- Габрово на основание чл. 282 ГПК. Искането е обосновано с постановяването на определение № 28/15.01.2018 г. по настоящото гр.д. № 2974/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като съобрази данните по делото намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. С решение № 59/ 15.03.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 18/2017г.по описа на Окръжен съд - Габрово е отменено решение № 343/15.11.2016 г. по гр.д. № 826/2016 г.на Районен съд - Габрово и вместо него на основание чл. 127, ал. 2 СК родителските права върху детето А. Я. Я. са предоставени на майката Д. Д. М., определено е местоживеенето на детето да бъде при майката в [населено място], определен е режим на личните отношения между бащата Я. А. Я. и детето, осъден е бащата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 130 лв. Решението е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3 ГПК, тъй като с определение № 28/15.01.2018 г. по настоящото гр.д. № 2974/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о. не е допуснато до касационна проверка. Инстанционното производство по делото е приключило и липсва необходимост от продължаване на временната забрана по смисъла на чл.432,т.4,предл.І ГПК за извършване на действия по принудително изпълнение на решението, установена с постановеното определение по чл. 282 ГПК за спиране на изпълнението на въззивното решение.С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК пред настоящата инстанция за ищцата по делото,чийто иск с правно основание чл.127,ал.2 СК е уважен е налице правен интерес от удовлетворяване на признатите й граждански правоотношения. Изпълнителната сила на въззивното решение е окончателно стабилизирана и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК определението, с което е спряно изпълнението му следва да бъде отменено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,