Определение № 7239 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Спектакъл ММ“ ЕООД, чрез адв. Симеонова, срещу определение № 1634 от 19.05.2026 г., постановено по адм. дело № 356/2026 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, обективиран в писмо изх. № ТСУ-26-5098-1/12.03.2026 г. на главния архитект на община Плевен, и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че процесното писмо не е междинен акт, а краен акт, съдържащ окончателен отказ да се разгледа по същество и уважи подаденото заявление. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - главният архитект на община Плевен, в представен писмен отговор, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юристконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Със заявление вх.№ТСУ-26-5098-1/10.03.2026г. дружеството „Спектакъл ММ“ ЕООД е поискало издаване на разрешение за поставяне на вендинг автомат за продажба на топли напитки за срок от 15.03.2026г. до 15.03.2027г,. с площ 1 кв.м. в имот, намиращ се на адрес гр. Плевен, ул. „Луковит“ № 3. Към заявлението е приложен договор от 30.04.2025 г. между „Сградостроител“ АД гр. Плевен и „Спектакъл ММ“ ЕООД, с предмет на договора – отдаване под наем на помещение, намиращо се на ул. „Луковит“ № 3 в гр.Плевен, за срок от 01.05.2025 г. до 30.04.2026 г. Във връзка с подаденото заявление, до „Спектакъл ММ“ ЕООД е изпратено писмо изх. № ТСУ-26-5098-1/12.03.2026 г., подписано от главния архитект на Община Плевен, с което дружеството е уведомено, че не се разрешава поставянето на вендинг автомати, тъй като към момента за съответния район на града няма одобрена обща схема за разполагането им, съгласно чл.22, ал. 3, т. 1 от Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен, като с такава схема, приета от Общинския съвет, се определят конкретните зони и параметри за разполагане на вендинг автоматите, както и начинът им на отдаване под наем. Посочено е в писмото, че при липсата на одобрена схема за съответния район, издаването на разрешения за поставяне е недопустимо. С обжалваното определение съдът е приел, че процесното писмо не съдържа властническо волеизявление, с което да се създават права или задължения или да се засягат непосредствено права и законни интереси на заявителя по смисъла на чл. 21 АПК. Прието е, че то представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, който е част от административната процедура и не подлежи на самостоятелно съдебно оспорване. Съдът е счел, че административното производство по заявлението не е приключило с краен акт, тъй като не е издадено нито разрешение за поставяне, нито мотивиран отказ за издаване на такова разрешение. В определението е посочено още, че по делото не са представени доказателства за оправомощаване на главния архитект да издава откази по реда на Наредба № 15, като съгласно чл. 31 от същата наредба мотивираният отказ следва да бъде постановен от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице. Поради това съдът е приел, че в преписката липсва индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Въз основа на тези съображения съдът е достигнал до извода, че липсва годен предмет на оспорване, оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството по административното дело на основание чл. 159, т. 1 АПК. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Съгласно чл. 214, т. 1 ЗУТ актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати. При преценка на характера на един административен акт значение има неговото съдържание и предизвиканите правни последици, а не наименованието или формата, в която е обективиран. В случая процесното писмо е издадено по конкретно заявление на дружеството за издаване на разрешение по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Със същото административният орган изрично е заявил, че не се разрешава поставянето на искания преместваем обект и че издаването на разрешение е недопустимо. Така обективираното волеизявление не представлява единствено уведомяване за наличието на фактически обстоятелства от значение за производството, а съдържа категоричен отказ да бъде удовлетворено направеното искане. С него се отрича възможността заявителят да получи исканото разрешение, поради което същото засяга пряко и непосредствено неговите права и законни интереси. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че се касае за междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. Междинни са онези волеизявления, които са част от процедура по издаване на краен административен акт и нямат самостоятелно правно действие спрямо адресата. В случая процесното писмо не съдържа указания за отстраняване на нередовности, не изисква представяне на допълнителни документи и не насочва към продължаване на административното производство. Напротив, с него е формирана окончателна воля, че разрешение за поставяне не може да бъде издадено поради липсата на обща схема за съответния район. Следва да се отчете и обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за последващо произнасяне на компетентния орган по подаденото заявление. При това положение процесното писмо представлява единствения акт, с който администрацията е реагирала на отправеното искане и който фактически препятства реализирането на претендираното право. Основателни са доводите на частния жалбоподател, че за него не съществува друг ефективен способ за защита срещу това произнасяне. Приемането, че писмото не подлежи на съдебен контрол, би довело до ограничаване на гарантираното от чл. 120, ал. 2 от Конституцията право на съдебно обжалване на административните актове, засягащи права и законни интереси на гражданите и юридическите лица. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че процесното писмо има белезите на индивидуален административен акт под формата на отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект и като такъв подлежи на самостоятелно съдебно оспорване. Като е достигнал до обратния извод и е оставил жалбата без разглеждане, Административен съд – Плевен е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество относно законосъобразността на оспорения отказ. По претенцията на ответника по частната жалба за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд на основание чл. 226 ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение