Определение № 1855 от 14.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4876/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 12806/10.04.2024г., подадена от Надежда А. С., К. Д. Д. и Н. Д. Д., чрез процесуалния представител адвокат А. Г., касационна жалба с вх. № 500795/08.04.2024г., подадена от М. А. О. и касационна жалба с вх. № 501088/17.05.2024г., подадена от М. Е. О. срещу решение № 306 от 05.03.2024г. по в. гр. д. № 972/2023г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение № 260503 от 24.11.2022г. по гр. д. № 16022/2019г. на Пловдивския районен съд, в частите, с които е:

• отхвърлен предявеният от касаторите Надежда А. С., К. Д. Д. и Н. Д. Д., иск с правна квалификация чл. 109 ЗС срещу М. А. О. и И. А. О. за осъждането им да премахнат находящото се в поземлен имот с идентификатор [№], с отреден УПИ [№] по плана на [населено място], допълващо застрояване, състоящо се във външна тоалетна и бараки

• отхвърлен предявеният от касатора М. Е. О. против Надежда А. С., К. Д. Д. и Н. Д. Д. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е придобила по давност правото на собственост върху реални части от недвижими имоти, а именно: 15 кв. метра от ПИ с идентификатор [№], представляващ УПИ [№] по плана на [населено място]; 904 кв. метра от ПИ с идентификатор [№], представляващ УПИ [№] по плана на [населено място]; 480 кв. метра от ПИ с идентификатор [№], представляващ УПИ [№]; 90 кв. метра от ПИ с идентификатор [№], представляващ второстепенна улица; 1134 кв. метра от ПИ с кадастрален идентификатор [№], представляващ УПИ [№], представляващи заключената от оградата площ, така както е очертана в скицата, неразделна част от гр. дело № 4024/2008г., и построената върху имота сграда с площ от 6 кв. метра;

• отхвърлен предявеният от М. О. против Надежда А. С., К. Д. Д. и Н. Д. Д. евентуален иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е придобила по давност правото на собственост върху идеални части от недвижими имоти: 15/330 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], 904/1330 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], 90/120 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] 1134/1329 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], всички представляващи съответни УПИ по ПУП на [населено място], и построената масивна жилищна сграда с площ от 6 кв. м. и производството по делото е прекратено в тази му част.

Първоинстанционното решение № 260503 от 24.11.2022г. постановено по гр. д. № 16022/2019г. на Пловдивския районен съд е потвърдено в частите, с които е:

• отхвърлен предявеният от касаторите Надежда А. С., К. Д. Д. и Н. Д. Д. иск с правна квалификация чл. 109 ЗС против М. А. О. и И. А. О. за осъждането им да премахнат находящата се в поземлен имот с кадастрален идентификатор [№] с отреден УПИ [№]2 с площ 0,666 дка. по плана на [населено място] постройка на един етаж с площ от 114 кв. м.;

• отхвърлен предявеният от касатора М. Е. О. против Надежда А. С., К. Д. Д. и Н. Д. Д. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е придобила по давност правото на собственост върху реална част от недвижим имот: 595 кв. метра от ПИ с идентификатор [№], представляващ УПИ [№] по плана на [населено място], ведно с построената в имота едноетажна сграда с площ от 114 кв. м.;

• отхвърлен предявеният в условията на евентуалност от касатора М. О. против Надежда А. С., К. Д. Д. и Н. Д. Д. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е придобила по давност правото на собственост върху 595/666 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] и построената едноетажна сграда с площ от 114 кв. м. като са присъдени разноски по делото.

Надежда А. С., К. Д. Д. и Н. Д. Д. обжалват въззивното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск с правна квалификация чл. 109 ЗС против М. А. О. и И. А. О. за осъждането на ответниците да премахнат находящата се в поземлен имот с кадастрален идентификатор [№] с отреден УПИ [№] с площ 0,666 дка. по плана на [населено място] постройка на един етаж с площ от 114 кв. м. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният негаторен иск да бъде уважен със законните последици.

М. А. О. и М. Е. О. обжалват въззивното решение, в частта, с която отхвърлен предявеният от касатора М. Е. О. против Надежда А. С., К. Д. Д. и Н. Д. Д. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е придобила по давност правото на собственост върху реална част от недвижим имот: 595 кв. метра от ПИ с идентификатор [№], представляващ УПИ [№] по плана на [населено място], ведно с построената в имота едноетажна сграда с площ от 114 кв. м. и е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност от касатора М. О. против Надежда А. С., К. Д. Д. и Н. Д. Д. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е придобила по давност правото на собственост върху 595/666 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] и построената едноетажна сграда с площ от 114 кв. м. В касационните жалби се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за собственост бъдат уважени със законните последици.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е първата инстанция е сезирана от Надежда С., К. Д. и Н. Д. с негаторен иск по чл. 109 ЗС срещу М. О. и И. О. за осъждане на ответниците да премахнат едноетажна постройка с площ от 114 кв. м., находяща се в имот с кадастрален идентификатор [№], за който е отреден УПИ [№] по плана на [населено място]. Посочил е, че в исковата молба са изложени твърдения, че ищците С. и Д. са собственици по сделка на 2/3 от имот с идентификатор [№] (УПИ [№]), образуван след изменение на ПУП чрез разделяне на УПИ [№] по плана на [населено място] (придобит от праводателите на ищците в дял по делба през 2004 г.) на два новообразувани УПИ: [№] и [№], и вътрешен път, чрез който се осигурява достъпът на УПИ [№] до улица. В имота се намирала едноетажна постройка с площ 114 кв. м., която съществувала още при възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на праводателите на ищците. Изложено било, че с постановено по предходен спор, касаещ имота на ищците и съседните му имоти от изток и запад, решение № 113 от 05.03.2010г. по гр. дело № 4024/2008г. на ВКС, V г.о., не се засягал въпросът за собствеността на тази постройка, поради което и не била формирана сила на пресъдено нещо досежно същия. Съществуването на сградата силно смущавало и ограничавало правото на собственост на С. и Д. - тя не отговаряла на санитарно-битовите изисквания, препречвала достъпа до вътрешния път, затваряйки цялото лице на имота, превенирала проектирането и осъществяването на ново строителство, респ. разпореждане с имота в полза на трети лица. Поради това се искало нейното премахване.

Съобразено е, че в срока по чл. 131 от ГПК ответниците М. О. и И. О. са подали писмен отговор, в са оспорили, че ищците са собственици на идеални части от процесния имот. Считатали, че с посоченото решение № 113 от 05.03.2010г. по гр. дело № 4024/2008г. на ВКС, V г.о., е установено, че праводателите на ищците не се легитимират като собственици на процесната сграда и прилежащата й площ (попадащи към онзи момент в УПИ [№], УПИ [№] и УПИ [№]). Това означавало, че извършената между праводателите на ищците делба през 2004г. била нищожна, защото в нея не участвали ответниците - собственици на прилежащата на сградата част от земята (около 297 кв. метра). Отделно от това, делбата била нищожна и поради нарушение на изискването за форма по чл. 18 ЗЗД, доколкото А. Г. и А. Т. заплатили на Л. Д. сума за уравнение на дела й в пари, което придавало на сделката характера на продажба, за която се изисквала формата на нотариален акт. Заявили, че те били собственици по давност на постройката и прилежащия й терен - те ползвали имота като свой собствен от 1980г., извършвали различни подобрения, снабдили сградата с електричество и битова вода, за което им били разкрити партиди, засаждали плодни дръвчета в имота. След постановяване на цитираното решение на ВКС ответниците счели, че те са станали собственици на сградата и прилежащия й терен, заключен от оградата, очертана в скицата, приподписана от върховните съдии, и предали на сина си Е. владението. Той ползвал сградата като собствена до смъртта си на 28.12.2019г., когато владението преминало към дъщеря му М. О., за която ответниците държали вещта. Тоест, от 2010г. до 28.12.2019г. прилежащият терен и сградата се ползвали необезпокоявано от Е. О. като владелец - лично и чрез М. О., съответно от 29.12.2019г. до настоящия момент от М. О. чрез М. О.. Оспорили, че пречат на ищците да ползват имота по предназначение.

Констатирано е, че на основание на изложените от ответниците в писмения отговор на исковата молба твърдения, че сградата била във владение на внучката на ответниците М. О., ищците С. и Д. са направили искане тя да бъде конституира като ответник по негаторния иск, което е сторено с определение от 04.08.2020г. на ПРС. Посочено е, че в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от новоконституираната ответница, която оспорила иска, считайки, че ищците не се легитимират като собствениците на процесния имот, както и че сградата не смущава спокойното упражняване на правата им. В законоустановения срок М. О. е предявила насрещен иск против Надежда С., К. Д. и Н. Д. за признаване за установено, че е придобила по давност правото на собственост върху имот с площ от 3218 кв. метра, представляващ реални части от недвижими имоти: 15 кв. метра от ПИ с идентификатор [№]; 904 кв. метра от ПИ с идентификатор [№]; 480 кв. метра от ПИ с идентификатор [№]; 595 кв. метра от ПИ с идентификатор [№]; 90 кв. метра от ПИ с идентификатор [№]; 1 134 кв. метра от ПИ с кадастрален идентификатор [№], всички представляващи съответни УПИ по ПУП на [населено място], и построената върху имота сграда с площ от 120 кв. метра, представляващи заключената от оградата площ, така както е очертана в скицата, приподписана от върховните съдии по гр. дело № 4024/2008г.; а при условията на евентуалност - за признаване за установено, че е придобила по давност правото на собственост върху идеални части от недвижими имоти: 15/330 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], 904/1330 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], 595/666 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], 90/120 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], 1134/1329 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], всички представляващи съответни УПИ по ПУП на [населено място], и построената масивна жилищна сграда с площ от 120 кв. м. Давностното владение е твърдяла да е упражнявано върху земята и сградата от 2010г. до 28.12.2019г. от баща й Е. О. като владелец - лично и чрез М. О., съответно от 29.12.2019г. до настоящия момент от М. О. чрез М. О.. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Надежда С., К. Д. и Н. Д., в който оспорват иска като неоснователен.

Въззивната инстанция е посочила, че и двете страни се позовават, макар и в различна насока, на влязлото в сила решение № 113/05.03.2010г. по гр. дело № 4024/2008г. по описа на ВКС,V г.о., с което между М. и И. О. и праводателите на ищците е установено, че последните са собственици на 1165 кв. м. от УПИ V-050083, без находящата се в този имот масивна сграда и прилежащата й площ по букви А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й, К, Л, М, Н и А от скица към експертно заключение от 08.02.2010г., възлизаща на 297 кв. м.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, І г.о., след като констатира, че съдията докладчик е участвала в разглеждането на гр. дело № 4024/2008г. на ВКС, V г.о., както във фазата по допускане на касационното обжалване, така и при постановяването решение № 477/07.10.2009г. по гр.д. № 4024/2008г., счита, че е налице основанието на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на съдия Светлана Калинова от разглеждането и решаването на настоящото гражданско дело. Макар с решение №477/07.10.2009г. по гр.д.№4024/2008г. спорът да не е решен по същество (с това решение въззивното решение е отменено и е даден ход по съществото на спора с оглед необходимостта от изслушване на СТЕ за определяне на прилежащата площ към сградата, находяща се в УПИ [№] и УПИ [№]), в същото е изразено становище за правата на страните върху терена и върху сградата, което впоследствие е възпроизведено при постановяване на решение по съществото на правния спор.

Ето защо, на основание т. 26 от Правилата за образуването, случайното разпределение и насрочване на делата във Върховния касационен съд, следва да се извърши ново разпределение за определяне на докладчик, без да се променят членовете на съдебния състав, тъй като е налице пречка по отношение на определения докладчик да участва в разглеждането на делото.

Воден от изложеното и на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,