Решение № 230 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2487/2008 г.

Решение № 230 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2487/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. К. Х., чрез пълномощника му адв. Т. К., против решение № 84 от 17.04.2008 г. по гр. д. № 15/2008 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решението по гр. д. № 1636/2006 г. на Сливенския районен съд в частта за уважаване на исковете на касатора против [фирма], [населено място] с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за ексцес на професионално заболяване "невропатия нерви акустици билатералис - неврит на двата слухови нерва" - 1000 лв., на обезщетение за неимуществени вреди за професионално заболяване "силикоза II ст." - 3 000 лв., на обезщетение за имуществени вреди - разходи за усилена храна от "силикоза II ст." - 315 лв. за периода 24.03.2006 г. - 06.07.2006 г. и по 91,25 лв. месечно за периода 07.07.2006 г. - 31.12.2011 г., ведно с лихва за забава и разноски, и същите искове са отхвърлени, и е потвърдено решението на първата инстанция в частта за отхвърляне на исковете за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от "силикоза II ст." до пълните им размери, съответно 8 370 лв. и 10 000 лв., и иска за обезщетение за неимуществени вреди за ексцес на заболяването "комбиниран отоневрологичен синдром" изцяло - 1000 лв. К. поддържа, че са налице касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът [фирма], чрез пълномощника му адв. Зл. О., изразява становище за неоснователност на жалбата. С определение № 1012 от 04.08.2009 г. Върховният касационен съд, състав на III г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта му по исковете на Х. К. Х. от [населено място] против [фирма], [населено място], за обезщетения за вредите от професионално заболяване "силикоза II ст., усложнена с Х. II ст." - за неимуществените 10 000 лв. и за имуществените - разходи за усилена храна 6 300 лв. и за лекарства 2 070 лв., и е оставил без разглеждане жалбата срещу решението в частта по останалите искове, които са с цена до 1 000 лв. всеки, като недопустима. Касационното обжалване е допуснато в посочената част на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно приложението на чл. 200 КТ /в редакцията след изменението обн., ДВ, бр. 52/2004 г./ при призната трайна неработоспособност 50%. В случая Сливенският окръжен съд е приел, че не може да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 200 КТ за причинени вреди от професионално заболяване на ищеца, довело до трайна неработоспособност 50%, призната с ЕР на ТЕЛК № 1448/14.06.2006 г., тъй като съгласно редакцията на посочената разпоредба към 2006 г. правопораждащият факт е не каква да е неработоспособност, а такава над 50%. Решението в частта по исковете за обезщетения за вредите от професионално заболяване "силикоза II ст., усложнена с Х. II ст." - за неимуществените 10 000 лв. и за имуществените - разходи за усилена храна 6 300 лв. и за лекарства 2 070 лв. е неправилно. По поставения материалноправен въпрос следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ в редакцията след изменението обн., ДВ, бр. 52/2004 г. не се различава по същността си от тази преди това изменение. Касае се само до терминологична промяна, която цели да приведе използваните в КТ понятия - временна нетрудоспособност и инвалидност, в съответствие с въведените в по- новия нормативен акт - Кодекс за социално осигуряване понятия - временна неработоспособност и трайна неработоспособност. С посоченото изменение законодателят не е имал предвид да въведе някакви ограничения за отговорността на работодателя, да изключи от обхвата й определен вид неработоспособност. Правно значима за отговорността на работодателя е всяка неработоспособност - временна или трайна. При възпроизвеждането на понятието "трайна неработоспособност", дефинирано в чл. 72 КСО и съответстващо на понятието "инвалидност", законодателят е пропуснал "50%", който технически пропуск понастоящем е отстранен с допълнението в чл. 200, ал. 1 КТ /обн., ДВ, бр. 15/2010 г./. По изложените съображения отхвърлянето на посочените по-горе искове, обосновано с изменението на чл. 200, ал. 1 КТ от 2004 г., е в нарушение на материалния закон. В. съд не е извършил необходимите процесуални действия, свързани с обсъждане на доказателствата относно характера и тежестта на увреждането, както и всички други обстоятелства от значение за определяне на имуществените и неимуществени вреди и размера на обезщетенията за тях. Затова въззивното решение в частта по исковете с цена над 1 000 лв. всеки следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане в същата част от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение