Определение № 340 от 24.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2017 г.

Производството е образувано по касационната жалба на Л. И. Н. срещу решение № 140/23.03.2017 г. по гр.д. № 96/2017 г. на Окръжен съд Русе, с което се обезсилва решение № 1516 от 01.12.2016 г. по гр.д. № 2591/2014 г. на Районен съд Русе, с което е отхвърлен предявения иск на В. Л. Н.-И. и Л. И. Н. срещу „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК[ЕИК], „ПЛАМ-ЕН” ООД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], П. А. В., Е. П. В. и Н. Д. В., тримата от [населено място], да се установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично вземане по изп.д./№/, не принадлежи на длъжника, на основание чл.440, ал.1 от ГПК, и се прекратява производството по делото. По отношение на ответника „ПЛАМ-ЕН” ООД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], производството е било прекратено поради заличаването му в търговския регистър с решение по т.д. № 91/2009 г. на Окръжен съд Русе, влязло в сила на 06.12.2016 г. С определение № 1110/27.11.2017 г. по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 140/23.03.2017 г. по гр.д. № 96/2017 г. на Окръжен съд Русе по касационната жалба на Л. И. Н.. В съдебно заседание на 09.04.2019 г. са дадени указания на жалбоподателя – ищец по делото, да внесе възнаграждение за назначаване на особен представител на всеки от тримата ответници на основание чл.47, ал.6 ГПК, които са били уведомени по реда на чл.47 ГПК. Уведомлението с указанията на съда е получено на посочения от касатора съдебен адрес на 31.05.2019 г. и на 12.07.2019 г., но възнаграждението за особен представител на всеки от тримата ответници не е внесено в дадения едноседмичен срок, поради което касационната жалба подлежи на връщане на основание чл.262, ал.1, т.2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение