Определение № 2970 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 425/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било решение № 261217 от 16.10.2023 г. по гр.д. № 11753/2020 г. на ГС – София. С определението от 17.04.2025 г. Върховният касационен съд, не е допуснал касационно обжалване на решение № 261217 от 16.10.2023 г. по гр.д. № 11753/2020 г. на ГС – София и е осъдил жалбоподателя К. Н. Г. да заплати на ответника по жалба разноски в размер на 2700 лв. С молба вх. № 7786/28.04.2024 г. жалбоподателят К. Н. Г., чрез процесуалния си представител, моли да бъде намален размера на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на 1500 лева. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Посолство на Кралство М. в Република България, чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК всяка страна по делото има право на разноски за съответната инстанция, съобразно изхода на спора – т. е. възможността да се реализира правото на разноски за съответната съдебна инстанция винаги е обусловено от постановения правен резултат по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК съдът по искане на страната може да допълни или измени постановеното от него решение респективно определение в частта за разноските. В конкретния случай спорът, предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК, не се характеризира с фактическа и правна сложност и не са извършени множество процесуални действия -процесуалният представител на ответникът е изготвил отговор на касационната жалба, в който са направени възражения по твърденията в същата. Съобразно данните по делото ответникът по касация в срока по чл. 287 ГПК е представил договор за правна защита и съдействие от 28.12.2023 г./лист 70 по делото/ в който е разписано, че уговореното адвокатско възнаграждение ще бъде заплатено в по банковата сметка на адвокатското дружество, а по делото е представено извлечение от банкова сметка /на лист 72/, което доказва извършеното плащане на сумата 2700 лева. С оглед установените обстоятелства по делото настоящият състав намира, че направено по реда на чл.78, ал.5 ГПК от жалбоподателя искане за намаляване размера на присъдените разноски, е основателно. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл.9, ал.3 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, заплатеното възнаграждение е прекомерно, поради което размерът на направените разноски, които жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба за възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касацинната инстанция на Посолството на Кралство М. в Република България, от адвокат адв. Р. К., без участие в открито съдебно заседание, следва да бъде намален до сумата 1500лева. Предвид изложените съображения, съдът