Решение № 258 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2009 г.

Решение № 258 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 870/10 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 1679/2009 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на [фирма] срещу решение № 188 от 14.07.2009 г. по гр. д. № 128 от 2009 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е отменено решение № 606 от 16.12.2008 г. по гр. д. № 831 от 2007 г. на Ловешкия районен съд и са уважени предявените от В. "Обединение"- [населено място], община "Л." срещу касатора обективно съединени искове: положителен установителен иск за трафопост № 5 с идентификационен № 43829.243.231.22 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-42 от 18.03.2008 г . и ревандикационен иск за същия обект. В касационната жалба се навеждат оплаквания за наличието на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материално правният въпрос за условията при които собствеността възниква в полза на други правни субекти извън посочените електроразпределителни дружества и осъществени ли са тези условия в конкретния случай. С Решение № 300 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 169/2009 г., III г. о., ГК, вече е налице произнасяне по въпроса за възможността и други субекти извън енергопреносните дружества да бъдат собственици на енергийни обекти, поради което касационната проверка следва да се ориентира към приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответника В. "О." - [населено място], община "Л." е депозирал отговор в производството по чл. 288 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните и права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въззивния съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС по въпроса за собствеността на трафопоста като енергиен обект по смисъла на § 1,т. 23 от ЗЕЕЕ. Окръжен съд, [населено място] е отменил първостепенното решение и е уважил предявеният от В. "О." - [населено място], община "Л." срещу [фирма] ревандикационен иск за трафопост № 5, находящ се в У. II-231 в кв. 6 по плана на [населено място], община "Л." защото е намерил, че трафопоста е изграден от ТКЗС. Застроен е в терен отреден специално за нуждите на АПК - странична дейност през 1967 г. и е нанесен в плана, утвърден със заповед № 898 от 30.08.1983 г. В разписния лист терена е записан на АПК - странична дейност. От изслушаните счетоводни експертизи се установява, че сградата и съоръженията са включени в дълготрайните материални активи и на двете страни през един и същи период. С протокол № 1 от 8.09.1994 г. на Комисия по § 13, ал. 5, т. 3 ЗПСЗЗ е предоставен на ищеца. Съставен е и акт за държавна собственост № 1108 от 10.06.2003 г., в който на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 70 ЗДС, П№ 7 от 94 на МС и заповед № 137 от 27.03.1997 г. - на М. в който е отразено, че този трафопост е включен в капитала на [фирма], - клон Л. Въззивния съд е уважил предявените установителен и ревандикационен иск приемайки, че сградата на трафопоста е била изградена през 1967 г. от кооперативната организация с нейни средства и с труд на кооператорите. Приема, че е ползван само за нуждите на кооперацията като се опира на данните от представените протоколи за профилактика. Трафопоста е бил предназначен само за ползване от кооперацията, т. е. за захранване само на един потребител и е обслужвал винаги само кооперативните нужди. При така установените обстоятелства, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.), който е последващ, но е регламентирал възможността кооперативните организации за свои нужди да изградят и придобият трафопост. С тази разпоредба се признава изключение от общия принцип на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството (отм.) за държавна собственост върху ел. уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия, когато се касае за изграждане на такива за задоволяване на собствени нужди. По принцип собственици на енергийните обекти са субектите, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката, което е посочено в чл. 58 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката. Затова § 4, ал. 1 от Закона за енергетиката посочва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят от тях в осемгодишен срок от влизане на закона в сила. Следователно по е допустимо собственик на енергийния обект да не е електропреносно дружество. Преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество и последващите реорганизации и приватизация, при които като актив в баланса на дружеството е описан процесния трафопост не установяват правото му на собственост. Основателни са твърденията на ищеца, че в случая следва да намери приложение действащият към момента на приватизационната сделка § 67, ал. 9 ПЗР на ЗЕЕЕ според който трафопостът като енергиен обект не е следвало да се включва като предмет на приватизационната продажба, поради особения режим на тези обекти и изискването от държавни, те да станат собственост на енергийните предприятия. В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.