Определение № 5806 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4759/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Г. Б., чрез адв. Л. Борисова против определение № 1340 от 02.04.2026 г., постановено по адм. дело № 169/2026 г. на Административен съд - Велико Търново. Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебния акт и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. В срока по чл.232 от АПК ответникът по частната жалба "Кредекс" ООД, чрез процесуален представител адв. Петров, изразява становище за неоснователност на частната жалба, съответно – за правилност на оспореното с нея определение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба, становището на ответната страна и съобрази обстоятелствата по делото приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в законоустановения срок по чл.230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение №939 от 05.03.2026г. по адм. дело №169/2026г., решаващият състав на АС - Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на Б. против мълчалив отказ за предоставяне на копие от обработваните лични данни от "Кредекс" ООД в качеството на администратор на лични данни. С определението е осъден Б. да заплати на "Кредекс" ООД разноски по делото в размер на 552 евро на основание чл.143, ал.3 АПК. Недоволен от определението в частта за разноските, Б. чрез представляващия го адвокат е подал молба с правно основание чл.176а, ал.1 АПК с искане за изменението му чрез присъждане на разноски в справедлив размер и определянето им в минимален такъв от 51,13 евро. С обжалваното определение в производство по чл. 176а АПК съдът е приел, че възражението за прекомерност на присъденото възнаграждение и основателно, изменил е определението си в частта за разноските, като ги е намалил от 552 евро на 460,16 евро. За да постанови този резултат, решаващият състав на АС - Велико Търново е приел, че по делото не е проведено открито съдебно заседание, спорът не е разглеждан по същество, но от друга страна адв. Петров е представил обоснован писмен отговор, в изключително кратък 3 дневен срок, към който са представени 6 броя доказателства. Спорът по делото е без материален интерес и на основание чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, минималното възнаграждение без явяване пред съд възлиза на 750лв. и дължимо ДДС 150лв., поради което съдът е определил разноски за адвокат в намален размер от 900лв. (460,16 евро), който размер е приел за справедлив и адекватен на фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Счел е, че съгласно решение на СЕС по дело С - 438/22г. не е обвързан от посочените в Наредбата минимални възнаграждения, но не е намерил пречки същата да намери приложение. Върховният административен съд, пето отделение намира обжалваното определение за правилно. В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. При преценка наличието или липсата на прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител действия и техния обем. Следва да бъде съобразено и решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С -438/22г. с оглед задължителния му характер, съгласно чл.633 ГПК и даденото тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, че определените с Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват база за определяне на възнаграждението. Като съобрази конкретните обстоятелства във връзка с осъществената процесуална защита пред първоинстанционния съд, настоящия състав на ВАС намира, че приетото за дължимо възнаграждение в размер на 460,16 евро с включен ДДС, се явява справедливо и обосновано по размер. Възнаграждението е съобразено с процесуалните действия, както и с фактическата и правна сложност на делото. Следва да се посочи, че в процесния случай въведеното от Б. възражение за прекомерност е бланкетно, като не са изложени конкретни доводи за липса на фактическа и правна сложност на спора, освен, че не е проведено открито съдебно заседание по делото. В оспореното определение, съдът изрично се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност, като е възприел същото за основателно. Съдебният състав е съобразил фактическата и правна сложност на делото, като за конкретния случай тя се определя от предмета му, както и обема на осъществената правна защита и съдействие от процесулания представител на ответника, които несъмнено обосновават размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Следва да се съобрази, че предвидените в Наредба №1/09.07.2004 г размери на адвокатските възнаграждения установяват минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на възнаграждението, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания интерес. Претендираният размер на адвокатския хонорар не е прекомерно завишен, като същия се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При определянето на размера на възнаграждението за адвокат, е налице съобразяване с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022. Съгласно т. 2 от диспозитива на това решение, чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията, с оглед на целта по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, параграф 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумение и практики. Размерът на присъдените разноски е съобразен и с § 1а, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съобразени са извършените процесуални действия и развитието на производството. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира оспореното определение за правилно постановено при липса на сочените в частната жалба основяния за неговата отмяна. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,