Решение № 5359 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 270/2010 г.

Решение № 5359 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 270/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Григорян Луиза, гражданка на Армения, срещу решение № 159 от 2.11.2009 г. по адм. д. № 251/2009 г. на Административен съд - Сливен. По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържа оплакване за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Иска се съдебният акт да бъде отменен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - директорът на ОДМВР - Сливен, не взема становище. Участвалият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение № 159 от 2.11.2009 г. по адм. д. № 251/2009 г. състав на Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на Григорян Луиза, срещу Заповед № 1411/10.08.2009 г. на директора на ОДМВР - Сливен, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България". В мотивите на съдебния акт е прието, че при наличие на визираните в хипотезата на чл. 41, т. 2 ЗЧРБ юридически факти, административният орган е длъжен да наложи предвидената по закон мярка за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителната мярка, предвид безспорното обстоятелство, че чужденката не е напуснала страната до изтичане на разрешения й срок, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването и средства, осигуряващи възможността за обратно завръщане, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 41, т. 2 ЗЧРБ е императивна, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. Решението е правилно. От материалите към административната преписка, обобщени в предложение за налагане на ПАМ с рег. № 8177/16.07.2009 г. на началник група "Миграция" при ОДМВР - Сливен е видно, че Грегорян Луиза е влязла в страната на 20.05.2003 г. през ГКПП "Дуранкулак" с краткосрочна виза, издадена от българското посолство в Киев с разрешен престой 30 дни с цел туризъм. След изтичане на разрешения й престой не е напуснала страната и не е поискала и получавала разрешение за пребиваване в Република България от службите за административен контрол на чужденците. В периода 2004 г. - 2008 г. е подала пет молби за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 и ал. 9 или хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ, последната от които е отхвърлена с решение № УП-7/10.05.2008 г. на интервюиращия орган при РПЦБ, с. Баня (влязло в сила на 24.06.2008 г.). Съгласно чл. 41, т. 2 ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. С оглед нормативното предписание, административният орган е направил правилна преценка за наличие на фактическите предпоставки за упражняване на властническата си компетентност с налагане на мярката за административна принуда. Касаторката не е ангажирала доказателства, че пребивава в страната на годно правно основание към датата на постановяване на акта, която е релевантният момент при преценка на неговата законосъобразност - Арг.: чл. 142, ал. 1 АПК. Тежестта за доказване на този юридически факт (имащ правоизключващо значение досежно възможността за прилагане на ПАМ на соченото в акта основание) е на оспорващия, а доказването е главно и пълно. При условие, че констатациите на административния орган не са опровергани, решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ и произнасянето на директора на ОДМВР - Сливен за законосъобразно. Разпоредбата е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на сочената хипотеза, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Неоснователни са поддържаните в касационната жалба оплаквания, че съдът е игнорирал факта на предприетата поредна процедура за предоставяне статут по реда на ЗУБ. Релевираният на тяхната база довод за неправилност на оспореното решение обосновава касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК, каквото не е заявено в касационната жалба - Арг.: чл. 218, ал. 2 АПК. Независимо от това следва да бъде отбелязано, че в мотивите на оспорения съдебен акт (л. 4 - 5) подробно е анализиран фактът, че с решение от 23.09.2009 г. (невлязло в законна сила поради съдебното му обжалване), компетентният орган е отказал да възобнови производството за предоставяне на статут на Грегорян Луиза. Преценката на Административния съд за ирелевантността на това административно произнасяне се споделя изцяло от настоящия състав. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващият съд не е допуснато твърдяното нарушение на материалния закон, поради което оспореното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение