Определение № 470 от 07.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3691/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Д. К. срещу разпореждане на Върховен касационен съд, ІІІ гражданско отделение, № 167 от 14.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 1202/ 2020 г., с което е върната подадената от нея частна жалба срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 287 от 07.07.2020 г. по същото дело. Прието е в обжалвания акт, че определението от 07.07.2020 г., с което е потвърдено разпореждане на Бургаски апелативен съд по гр.д.№ 13/ 2020 г. за връщане на подадена частна жалба, не подлежи на следващ инстанционен контрол. Жалбоподателката поддържа, че всяко правило допуска своите изключения и моли по отношение на нея да бъде направено изключение за разглеждане на жалбата й, защото се касаело за майка, която е останала без единственото си дете. Искането е обжалваното разпореждане да бъде отменено. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Определението, с което при условията на чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК касационната инстанция потвърждава преграждащо определение на апелативен съд, е окончателно. То не подлежи на последващ инстанционен контрол, защото такъв не е предвиден в закона. Обжалваемостта на съдебните актове е уредена с императивни разпоредби и не допуска изключения. Същият извод е направен в обжалваното разпореждане, поради което няма основания то да бъде отменено. По изложените съображения съдът