Определение № 7676 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6351/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ж. М. С. от гр. Бургас, чрез процесуален представител адв.Н.Атанасова, срещу определение № 3151 от 03.04.2025 г. постановено по адм. дело № 433/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му, с искане да бъде прогласена нищожността на заповед № 0201-РД01-0310/23.12.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Бургас и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита че е налице годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, след преценка за допустимост и основателност на частната жалба, по заявените в нея твърдения приема следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е била валидността на заповед № 0201-РД01-0310/23.12.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас, с която на основание чл. 99, ал. 2 от АПК е изменена заповед № ЗСП/Д-А/1841/01.09.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас за възобновяване на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, в частта отнасяща се до срока, от който социалната помощ е възобновена. Първоинстанционният съд е установил, че заповед № 0201-РД01-0310/23.12.2022 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ е била оспорена по жалба на Ж. С., въз основа на която е образувано административно дело № 1145/2024г. по описа на АдмС Бургас. С определение № 5445/22.07.2024 г. по това дело, жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено като недопустимо, по съображения, че с оспорената заповед на основание чл.99, ал.2 от АПК е изменена Заповед № ЗСП/ДА-А/1841/01.09.2022 г. в частта, отнасяща се до срока, от който социалната помощ по чл.9 от ППЗСП следва да бъде възобновена, като вместо от 01.08.2022г., началната дата е изменена и е определена на 01.07.2022г. Прието е, че заповедта, с която се изменя началния момент на отпускане на социалната помощ следва да се подчини на режима, уреден в чл.13 от ЗСП, където е предвиден задължителен административен контрол – обжалване пред горестоящия орган, като положителна предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване и с определението си съдът е изпратил жалбата за разглеждане на Директора на Регионалната дирекция “Социално подпомагане“ Бургас по подведомственост. Съдът е констатирал, че определението е обжалвано от Ж. С. и е оставено в сила с определение № 11843/05.11.2024г., постановено по адм. Д. № 10244/2024г. по описа на ВАС, VІ отд. Съдът е установил, че настоящата жалба е подадена на 11.03.2025г., преди да е започнал да тече срокът по чл.97, ал.1 от АПК, за произнасяне на горестоящия административен орган, който е започнал да тече на 25.03.2025 г. и в случая е неприложима разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗСП, според която когато директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК. Формирал е извода, че в случая не е налице годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, тъй като горестоящия орган, който има правомощие да обяви оспорения акт за нищожен, да го отмени изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или да отхвърля жалбата или протеста все още не се е произнесъл и ако не се произнесе по жалбата или я отхвърли, тогава засегнатото от заповедта лице може да я обжалва пред АдмС Бургас по реда на чл.13, ал.2 от ЗСП, но не и преди да е изтекъл двуседмичният срок за произнасяне. По изложените съображения, на основание чл.159, т.1 от АПС, съдът е постановил обжалваното определение. Определението е валидно, допустимо и правилно. След като оспорената заповед, претендирана за нищожна в настоящото производство, е оспорена по административен ред, в изпълнение разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/, и няма произнасяне по нея от горестоящия административен орган - директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не е налице годен за оспорване административен акт. Нищожността на заповедта ще бъде предмет на разглеждане от горестоящия административен орган или от съда при приложимост на разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗСП. С оглед изложеното, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,