Определение № 2040 от 28.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. Т. К., чрез адв. Ц. Рангелова, против определение № 13047/04.12.2024г., постановено по адм. д. № 2647/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. С оспореното определение, съдът е оставил без уважение искането за спиране изпълнението на оспореното решение № 279/04.10.2024г. на Комисия за защита от дискриминацията(КЗД) в частта по т.ІІ, в която е дадено задължително предписание на К. на основание чл.47, ал.4 от ЗЗДискр. да премахне от неговия Фейсбук профил на разгледаните в производството шест публикации, както и да извърши филтър на направените коментари и да премахне тези от тях, които са дискриминационни и въплъщават слово на омраза. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно и моли да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение на оспореното решение на КЗД. Съображения в подкрепа на твърдението и искането са изложени в частната жалба. Сочи, че решението е постановено от орган с изтекъл мандат, което е самостоятелно основание за отмяната му. Искането за спиране е мотивирано с неяснота на постановеното от КЗД и поради липса на индивидуализация на посочените в решението шест публикации. Не претендира разноски. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация, редовно уведомена за настоящото производство, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и като я разгледа установи следното: Съдът е сезиран с жалба на К. Т. К. срещу решение № 279/04.10.2024г., по преписка №53/2023г. на КЗД, петчленен разширен състав, с която е установено по отношение на Д. М. Л., че чрез индивидуализираните в рамките на производството шест публикации, налични на официалния му фейсбук профил и липсата на филтриране на коментари към тях, съдържащи слово на омраза, К. Т. К., е осъществил нарушение на ЗЗДискр. под формата на „тормоз“ на основата на признаци „религия“, „етническа принадлежност“ и „произход“ по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Видно от мотивите на оспорения акт, Комисията приема, че съгласно чл.47 т.2 ЗЗДискр. следва да постанови предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяването на първоначалното положение, което да стане чрез премахване от Фейсбук профила на К. на разгледаните в производството шест публикации(или тези от тях, които са налични в него към датата на произнасянето), както и да извърши филтър на направените коментари и да премахне тези от тях, които са дискриминационни и въплъщават слово на омраза. Това предписание е възпроизведено в диспозитива на решението в т.ІІ като задължително предписание на К. с посочено друго правно основание - чл.47, т.4 от ЗЗДискр. С жалбата срещу решението на КЗДискр. жалбоподателят е направил искане на основание чл.77, вр. чл.68 ЗЗДискр. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка(ПАМ) в т.ІІ от диспозитива. С обжалваното определение, съдът е приел това искане за допустимо и го е разгледал по реда на чл.166 АПК. Оставил е без уважение искането на К. за спиране на изпълнението на решението на КЗД в посочената част. Административният съд след анализ на разпоредбите на чл.166, ал.2 АПК, чл.77, чл.65 т.4 и чл.47 ЗЗДискр. и предпоставките за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, е приел че в случая искателят не е доказал наличие на основанията за спиране. Не е доказал причиняването на значителна и трудно поправима вреда в резултат на предварителното изпълнение и такива не са конкретизирани. При извършената служебна проверка за допустимост на обжалваното определение, съдът намира че същото е недопустимо по следните съображения: Съгласно общото правило на чл.166, ал.1 АПК оспорването спира изпълнението на административния акт, като настъпилият суспензивен ефект препятства изпълнението на акта. Изключение от това правило по аргумент от чл.166, ал.2 и ал.4 от АПК е налице само тогава, когато предварителното изпълнение на акта е допуснато по силата на отделен закон, с разпореждане на административния орган, издал акта или на съда. В диспозитива на решение № 279/04.10.2024г. комисията се е позовала на разпоредбата на чл.77 от ЗЗДискр., съгласно която обжалването на решението не спира изпълнението на наложените принудителни мерки, поради което жалбоподателят е направил особеното искане. Правната уредба на принудителните административни мерки, налагани от КЗД се намира в Глава пета „Принудителни административни мерки и административно наказателни разпоредби“, раздел І „Принудителни административни мерки“- чл.76 и чл.77 от ЗЗДискр. ЗЗДискр. в чл.76 определя, че КЗД може да налага две принудителни административни мерки за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица: 1. да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация; 2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация. Даденото от Комисията предписание не представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.76, ал.1, т.т. 1 и 2 ЗЗДискр. В конкретната хипотеза, органът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 77 ЗЗДискр., приложима относно предоставената възможност на КЗД да налага предвидените в чл.76 ЗЗДискр. принудителни административни мерки на работодатели и длъжностни лица. Видно е, че жалбоподателят не е адресат на изрично посочените в разпоредбата на чл.76 ЗЗДискр. принудителни административни мерки, за които законодателят е предвидил предварително изпълнение. При това положение, след като упражненото правомощие по чл.47 ЗЗДискр. не притежава характеристиките на ПАМ по смисъла на чл.76 ЗЗДискр., липсва законова регламентация даваща на обжалвания акт придадено по силата на закона предварително изпълнение. Посоченото в диспозитива на Решение № 279/04.10.2024г. на КЗД, че "На основание чл.77 от ЗЗДискр., обжалването на решението не спира изпълнението на наложените принудителни административни мерки", има констативно значение и не променя изводите за характера на административния акт, като попадащ извън приложното поле на раздел първи, глава пета от ЗЗДискр., поради което това разпореждане не поражда правно действие, съответно не поражда право на жалба по чл.166 АПК. На основание чл.70, ал.1 ЗЗДискр. в случая са приложими общите правила на АПК. Съгласно чл.166, ал.1 АПК оспорването спира изпълнението на административния акт, поради което за оспорващия липсва правен интерес от спиране на предварително изпълнение. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че не е налице законосъобразно допуснато предварително изпълнение по смисъла на чл.77, вр. чл.76 ЗЗДискр., като особеното искане е било лишено от правен интерес и като недопустимо е следвало да бъде оставено без разглеждане съгл. чл.159, т.1 АПК. Като не е направил това, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен на основание чл. 221, ал.3 АПК, а съдебното производство в тази част – прекратено. Останалите доводи за неправилност са доводи по същество на спора и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение