Определение № 3310 от 28.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2228/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Б. П. чрез адв. Г. Юрукова против Определение № 280 от 17.01.2025г. по адм. д. № 1663/2024г. на Административен съд - Благоевград, с което е оставена без уважение молбата й за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на жалбата й срещу заповед за обявяване на резултатите от проведен конкурс за началник на отделение по Инфекциозни болести на директора на „МБАЛ – Благоевград“ АД и е прекратено производството по делото на основание чл. 63 ал.2 от ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 158 ал. 3 от АПК. С жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по подробно развити съображения. Иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна – адресат на обжалваното определение и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС - Благоевград е приел, че не са отстранени нередовностите на жалбата, констатирани с разпореждане от 04.12.2024г., за което жалбоподателят е бил уведомен надлежно и в указания срок, както и впоследствие към датата на постановяване на определението указанията на съда не са изпълнени. Посочил е, че оспорваният административен акт не е индивидуализиран нито с номер, нито с дата на издаване, поради което съдът не би могъл да го изиска служебно или да издаде съдебно удостоверение за представянето му от ответника. Изложил е съображения, че при липсата на конкретика относно твърдяната заповед за обявяване на резултатите от проведен конкурс за началник на отделение по инфекциозни болести, за съда е останало ясно дали към датата на подаване на първоначалната жалба - 19.11.2024 г., конкурсната процедура е приключила, съответно дали към тази дата е бил издаден акт за обявяване на резултати от проведен конкурс. Поради това е приел, че за съда е невъзможно да определи дали жалбата е подадена преждевременно – преди издаване на заповед за обявяване на резултати от проведен конкурс, т.е. дали производството има предмет. Изложил е още, че срокът за отстраняване на нередовностите вече е бил продължен до 16.01.2025 г., а молбата от същата дата за повторното му продължаване не е мотивирана с уважителни причини по изложените съображения и нередовностите, съгласно разпореждането от 04.12.2024 г. не са отстранени. Поради това на основание чл. 63 ал.2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и чл. 158 ал. 3 от АПК, съдът е оставил искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите без уважение и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно чл. 158 ал. 1 от АПК, „Когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151, те се оставят без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок“. „Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик“ /ал.3 на чл. 158 от АПК/. В конкретния случай на жалбоподателката е било указано отстраняването на нередовности в жалбата по чл. 150 ал. 1 т. 5 от АПК с разпореждането от 04.12.2024г. В дадения й срок жалбоподателката не е направила изисканите от съда уточнения, поради което й е бил продължен по уважителни причини срокът за отстраняване на нередовностите по реда на чл. 63 от ГПК връзка чл. 144 от АПК и й е било издадено исканото от страната съдебно удостоверение за представяне на оспорения акт. Тъй като и в допълнително предоставения срок, с доводи за незаконосъобразно бездействие на издателя на оспорения акт и настоящ ответник, жалбоподателката не е уточнила кой е оспореният акт, не го е индивидуализирала с номер и/или дата на издаване, е поискала ново продължаване на срока, но поради липса на уважителни причини съдът е отказал да го уважи. Отказал е да уважи и искането за служебно изискване на акта от издателя му. Настоящата касационна инстанция намира оплакването на частния жалбоподател за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения за неоснователно. Изцяло се споделя изводът на съда, че задължение на жалбоподателя, а не на ответника, е да посочи административния акт, който оспорва – чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК. Обратно на визираното в молбата от 16.01.2025 г., указанията на съда по редовността на жалбата не съдържат изискване оспорваният акт да бъде представен с жалбата, а да бъде индивидуализиран съответно с номер или поне с дата на издаване, което да изясни предмета на оспорване, по арг. от чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК, и без което безспорно е невъзможна преценката за неговата допустимост – чл. 159, т. 1 АПК. Безспорно и в продължения срок за отстраняване на нередовности жалбоподателката не е изпълнила указанията на съда за конкретизиране на оспорвания административен акт поне с номер и/или с дата на издаване, поради което жалбата правилно е била приета за недопустима, а производството – прекратено. Липсата на яснота относно предмета на оспорване правилно е преценена от съда като резултат от неизпълнение на негови указания от жалбоподателката, а не от неправомерно действие или бездействие на административния орган, възпрепятстващо изпълнението на дадените указания. Поради това правилна е преценката на съда за липса на необходимост от ново продължаване на срока по чл. 63 ал.1 от ГПК, съответно липса на уважителни причини за това. Обратно на твърденията в частната жалба, в случая съдът не само не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, но е проявил и изключителна прецизност и изчерпателност в произнасянето по всички заявени искания на жалбоподателката, свързани с изпълнението на указанията за отстраняване нередовностите на жалбата. По тези съображения, с оглед неотстранените нередовности, първоинстанционният съд законосъобразно е оставил без уважение искането по чл. 63 ал.1 от ГПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 158 ал. 3 от АПК е прекратил производството по делото. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение