Определение № 201 от 10.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 754/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по подадена от адв. Г. И., в качеството на процесуален представител на „Пропърти А21 Миланов 51“ ЕООД, [населено място], молба вх. на ВКС № 11038/19.12.2019 г., с която е поискано да бъдат присъдени направените от страната разноски в размер на 879,60 лв., представляващи адвокатско възнаграждение в касационното производство. Ответникът по молбата – Д. К. Р., изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия,състав на първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното: Производството по т.д. № 754/2019 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от Д. К. Р., против решение № 2182 от 14.08.2018 г. по т.д. № 1402/2018 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация и настоящ молител в законоустановения срок е подал отговор на касационната жалба. С постановеното от състава на ВКС определение № 566/09.12.2019 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението не е налице произнасяне по обективираното в отговора на касационната жалба, подаден от адв. Г. И., искане за присъждане в полза на дружеството направените от същото разноски в касационното производство. Молбата е неоснователна. Касаторът Д. К. Р. е предявил срещу „Пропърти А21 Миланов 51“ ЕООД и „Пропърти МАГ Миланов 51“ ЕООД, установителен иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства – прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала на всяко от ответните дружества от едноличния му собственик „44бит“ ЕООД на дружеството „Кабинет Холдинг Лимитид“ с договор от 31.08.2015 г. и вписване на нов едноличен собственик на всяко от двете ответни дружества, извършени с вписвания в търговския регистър под съответните рег. номера. В представения отговор на касационната жалба се съдържа искане за присъждане на понесените от страната разноски за касационното производство, представено е пълномощно за адвокатското дружество, фактура от 14.03.2019 г. с доставчик „Д. и Л.“ Адвокатско дружество, в която за услугата „адвокатски хонорар за процесуално представителство пред ВКС в произв. по касационна жалба срещу решение № 2182/14.08.2018 г. по дело № 1402/2018 г. на САС, 9-ти състав“ е начислена стойност за плащане 879,60 лв. с ДДС, налице е фискален бон, издаден от дружеството, с дата 14.03.2019 г. за същата сума. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС могат да се присъдят само разноски, чието извършване е доказано. Доказването става с банков документ, удостоверяващ плащането, или с приложен договор за правна помощ, в който изрично е записано, че сумата е платена, който в този случай има характера на разписка. В случая ответникът по касация не е представил към отговора договор за правна защита и съдействие, такъв не е наличен по делото, както и не е представен банков документ, удостоверяващ реално извършване на разноски за адвокатско възнаграждение. Представяне на договор между страната и нейния процесуален представител преди приключване на делото, по което се присъждат разноски, е основна предпоставка за преценка дължат ли се претендираните от нея разноски за адвокатско възнаграждение. Издадената от адвокатското дружество фактура служи за доказване на извършена доставка на услуга; същата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана стопанска операция, но не е доказателство за извършено плащане по стопанската операция. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 296/30.05.2017 г. по ч.т.д. № 1061/2017 г. на ВКС, II т.о., определение № 83/29.02.2016 г. по гр.д. № 5259/2015 г. на ВКС, III гр.о., определение № 314/26.07.2016 г. по ч.гр.д. № 2048/2016 г. на ВКС, III гр.о. и определение № 313/06.07.2018 г. по ч.т.д. № 1613/2018 г. на ВКС, I т.о. С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане в полза на „Пропърти А21 Миланов 51“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, поради което молбата за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение