Определение № 8573 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6193/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Я. Т. срещу Определение № 3637/27.04.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 11501/2022 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Н. Я. Т. срещу Заповед № РД10-1412/21.09.2021 г. на министъра на образованието и науката, с която е прекратено служебното ѝ правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Оспорва извода на съда, че оспорваната заповед ѝ е съобщена на 23.09.2021 г. Твърди, че заповедта ѝ е съобщена на 01.10.2021 г., поради което подадената на 08.10.2021 г. жалба не е просрочена. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. Белчев. Ответникът – Министърът на образованието и науката оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор, наречен „Възражение“. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Ответникът се представлява от юрк. Атанасов. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане жалбата на Н. Я. Т. и прекрати производството по адм. дело 11501/2022 г. АССГ, в изпълнение указанията на Върховния административен съд (ВАС) и след представяне на доказателства от страна на жалбоподателя, на ответника и на куриерска фирма Еконт Експрес за датата на подаване на жалбата, е приел за установено, че жалбата на Н. Я. Т. срещу Заповед № РД10-1412/21.09.2021 г. на министъра на образованието и науката е подадена на 08.10.2021 г. Решаващият съд е приел, че заповедта е редовно връчена на 23.09.2021 г., като в тази връзка е посочил, че и Върховният административен съд е приел, че това е датата на получаване на заповедта. При така установено от фактическа страна от правна страна съдът е приел, че жалбата е просрочена, поради което е недопустима на основание чл. 159, т. 5 АПК. Определението е неправилно. Неправилно съдът е приел, че Заповед № РД10-1412/21.09.2021 г. на министъра на образованието и науката е редовно връчена по реда на чл. 18а, ал. 7 АПК на Н. Я. Т., на 23.09.2021 г. Съгласно чл. 18а, ал. 7 АПК, към който препраща чл. 61 АПК, съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. По делото липсват доказателства за спазване на описаната в разпоредбата процедура, за да се приеме, че съобщаването на заповедта е редовно извършено на 23.09.2021 г. Действащата разпоредба на чл. 18а АПК не предвижда възможност за връчване при отказ на индивидуален административен акт от административния орган. Нито една алинея на чл. 18а АПК не предвижда възможност за връчване на индивидуален административен акт при отказ на адресата на акта. Поради това не може да се приеме, че Заповед № РД10-1412/21.09.2021 г. на министъра на образованието и науката е редовно връчена на 23.09.2021 г. и че срокът за оспорването ѝ тече от тази дата, както е приел АССГ. Заповедта е редовно съобщена на 01.10.2021 г. и считано от тази дата жалбата не е просрочена. Оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение