Определение № 3948 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5488/2024 г.

Производството е образувано е по искова молба на Д. П. П., с адрес гр. Пловдив, с правно основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал.2 вр. с чл. 146 от АПК за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., в следствие на нищожна Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на министъра на околната среда и водите, в частта й по точка 2, по силата на която е определен броят и утвърдено местоположение на действащите две автоматични измервателни станции /АИС/ за мониторинг на качеството на атмосферния въздух за гр. Пловдив. Ищецът счита Заповед № РД-489 от 26.06.2019 в тази й част за нищожна, поради съществено противоречие с материалноправни норми, несъответствие с целта на закона и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и моли нищожността да бъде прогласена в производството, в което се разглежда искът за обезщетението съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.3 от АПК. Върховният административен съд в настоящия състав на трето отделение, намира че делото е неподсъдно за разглеждане на този съд, а на Административен съд – Пловдив по следните съображения: В приложима разпоредба на чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. първо АПК е предвидено, че на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. е дадено тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, с което е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Следователно на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди съдържа изричната разпоредба - чл.7, ал.1 от ЗОДОВ, според която искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Видно от исковата молба адв. П., който е подал искът в лично качество, е с адрес в гр. Пловдив. Настоящата инстанция намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба на Д. П. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, в следствие нищожна Заповед № РД-489 от 26.06.2019 г. на министъра на околната среда и водите, в частта й по точка 2, по силата на която е определен броят и утвърдено местоположение на действащите две автоматични измервателни станции /АИС/ за мониторинг на качеството на атмосферния въздух за гр. Пловдив, е Административен съд – Пловдив. Съгласно общата разпоредба на чл. 132, ал. 1 предявеният в това производство иск /заедно с искането за прогласяване нищожността на цитирания административен акт/ е родово подсъден на съответно местно компетентния административен съд, в случая Административен съд – Пловдив, съобразно чл. 133, ал. 1 от АПК, тъй като адреса на жалбоподателя е в гр. Пловдив. По тези съображения, делото пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд – Пловдив, който е родово и местно компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на предявената искова молба. Водим от горното и на основание чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. второ, чл. 133 и чл. 135, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,