Решение № 1057 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на културата, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 19153 от 04.06.2025 г. по адм. дело № 3895/2025 г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да се отмени първоинстанционното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба на И. П. И. срещу заповед № РД14 – 1051/23.08.2022 г. на министъра на културата и се присъдят разноските по делото на касационния жалбоподател. Ответникът по касационната жалба И. П. И. представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяна, поради което иска да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е проведено по чл. 226, ал. 1 и 2 АПК, след отмяна с решение № 3761 от 09.04.2025 г. по адм. дело № 8331/2024 г. на Върховния административен съд, състав на пето отделение, на решение № 10853 от 04.07.2024 г. по адм. дело № 7341/2023 г. на АС – София-град и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията, дадени от касационната инстанция. С обжалваното решение АС – София-град е отменил заповед № РД14 – 1051/23.08.2022 г. на министъра на културата, с която, на основание чл. 99, т. 1 и 6, чл. 100 и чл. 102, ал. 1 във връзка с чл. 26 АПК, чл. 5, ал. 2 от УП на Министерство на културата и във връзка със заповед № РД10 – 57/29.07.2022 г. за утвърждаване на общите принципи за определяне на нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в администрацията на Министерство на културата, отменена със заповед № РД10 – 64/16.08.2022 г. на министъра на културата, и докладна записка рег. № 24-00-160/05.08.2022 г. на ръководителя на Инспектората по чл. 46 ЗА, е възобновено производството и отменена заповед № РД14 – 888/01.08.2022 г. на министъра на културата. По делото са установени следните фактически обстоятелства: Със заповед № РД10 – 57/29.07.2022 г. на министъра на културата, във връзка с Постановление № 162 от 07.07.2022 г. за одобряване на вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерство на културата за 2022 г. на МС и Постановление № 207 от 29.07.2022 г. за изменение и допълнение на Постановление № 162 от 07.07.2022 г. на МС са утвърдени общи принципи за определяне на нов размер на индивидуалните месечни основни заплати в министерството, в сила от деня на обнародване на ПМС № 207 от 29.07.2022 г. Със заповед № РД14 – 888/01.08.2022 г. на министъра на културата (отменена с обжалваната заповед), издадена на основание чл. 5, ал. 2 от УП на Министерство на културата и § 1 от ПЗР на ПМС № 162 от 07.07.2022 г., изменено и допълнено с ПМС № 207 от 29.07.2022 г., във връзка със заповед № РД10 – 57/29.07.2022 г., е определен нов размер на основната месечна заплата на И. П. И., на длъжност директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, с посочване, че заповедта влиза в сила от датата на обнародване в Държавен вестник на Постановление № 207 от 29.07.2022 г. на МС. Постановление № 207 от 29.07.2022 г. на МС е обнародвано в Държавен вестник бр. 62 от 05.08.2022 г. и е в сила от същата дата. С докладна записка рег. № 24-00-160/05.08.2022 г. ръководителят на Инспектората по чл. 46 ЗА е уведомил министъра на културата, че счита заповед № РД10 – 57/29.07.2022 г., както и всички индивидуални заповеди за увеличение на основните месечни заплати на служителите, издадени преди 05.08.2022 г., за издадени в противоречие с материалния закон, като дори да се приеме, че заповедта е санирана с отлагателното условие, същата противоречи на основни принципи за осъществяване на дейността на администрацията. Предлага на министъра на културата да преразгледа заповед № РД10 – 57/29.07.2022 г. и да я отмени или измени, още повече, че към датата на влизане в сила на постановлението на Министерския съвет министърът на културата, издал заповедта, вече не заема тази длъжност и не може да възпроизведе волята на действащия министър. Със заповед № РД10 – 64/16.08.2022 г. на министъра на културата, във връзка с одобрена докладна записка рег. № 24-00-160/05.08.2022 г. на ръководителя на Инспектората по чл. 46 ЗА, е отменена заповед № РД10 – 57/29.072022 г. на министъра на културата за утвърждаване на общи принципи за определяне на нов размер на индивидуалните заплати на служителите в администрацията на Министерство на културата. Заповедта е обжалвана пред съда и с решение № 4422 от 10.04.2024 г. по адм. дело № 10869/20233 г. на Върховния административен съд, състав на пето отделение е прието, че актът е вътрешнослужебен и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е обезсилено решението на първоинстанционния съд и е прекратено производството по делото. Със заповед № РД14 – 1051/23.08.2022 г. на министъра на културата, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на основание чл. 99, т. 1 и 6, чл. 100 и чл. 102, ал. 1 във връзка с чл. 26 АПК и одобрена докладна записка рег. № 24-00-160/05.08.2022 г. на ръководителя на Инспектората по чл. 46 ЗА, е възобновено производството и е отменена заповед № РД14 – 888/01.08.2022 г. на министъра на културата. В мотивите на заповедта е посочено, че отменената заповед е издадена преди да влезе в сила § 1 от ПЗР на ПМС № 162 от 07.07.2022 г., изменено и допълнено с ПМС № 209 от 29.07.2022 г., обн. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г., в сила от същата дата, като е отложено влизането й в сила до обнародването на ПМС № 207 от 29.07.2022 г. Основните месечни заплати на директорите на дирекции, ръководителите на звена и служители на пряко подчинение на министъра, както и на началник отделите са определи в размер, увеличен от 0,5 на сто до 25 на сто, поради което съществува неяснота относно начина на определяне на новия размер и създава условия за субективизъм. От тези обстоятелства се установява съществено нарушение при издаването на заповед № РД14 – 888/01.08.2022 г. на министъра на културата по смисъла на чл. 99, т. 1 и 6 във връзка с чл. 26 АПК, представляващи основания за отмяната й. Съдът подробно и коректно е изложил визираните фактически установявания и правилно е приел, че с обжалваната заповед е отменено увеличението на основната месечна заплата на служителя, определено със заповед № РД14 – 888/01.08.2022 г. на министъра на културата, което обосновава правният му интерес от оспорването й пред съда. Първоинстанционният съд правилно и обосновано, въз основа на точен фактически и правен анализ на доказателствения материал, е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Правилно съдът е преценил, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 103, ал. 1 и чл. 100 АПК, при възобновяване на административното производството – по инициатива на органа или по искане на засегната страна, административният орган е длъжен да конституира и уведоми за същото адресата на акта, чиято отмяна се иска, и за който същият е благоприятен. Съгласно чл. 103, ал. 2 АПК административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на глава шеста (производство по обжалване на административните актове по административен ред), а според ал. 4 на същата разпоредба, ако искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на глава пета, която урежда производството по издаване на индивидуални административни актове. В случая, както вярно е посочил съдът, органът по назначаване не е уведомил жалбоподателя за възобновяване на административното производство и е нарушил правото му да участва в същото и защити интересите си, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт по чл. 146, т. 2 АПК. Правилни и обосновани са изводите на съда за отсъствие на материалноправните основания по чл. 99, т. 1 и 6 АПК за отмяна на заповедта, с която е увеличена основната месечна заплата на служителя. Според чл. 99, т. 1 АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, (който не е обжалван пред съда) може да бъде отменен или изменен от органа, който го е издал, (ако няма по-горестоящ такъв) когато съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. В мотивите на заповедта не е посочено в какво се състои същественото нарушение на изискванията за законосъобразност, преценени на плоскостта на основанията за отмяна по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Доводите в касационната жалба, че към момента на издаване на отменената заповед е липсвала компетентност на органа са неоснователни. Съгласно чл. 67, ал. 4 ЗДСл органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. В случая министърът на културата, в качеството на орган по назначаването, е издал заповед, с която е увеличен размерът на основната индивидуална заплата на служителя. Персоналната промяна на органа, издател на акта в следващ момент не води до некомпетентност на издателя, в каквато насока са оплакванията на касационния жалбоподател. Въпросът дали правилно е определен размерът на увеличение на основната месечна заплата и спазена ли е бюджетната дисциплина не е релевантен към спора за компетентност на органа по назначаване да издаде заповед за увеличение на основното възнаграждение, а е относим към спазване на материалноправните разпоредби за заплатите на държавните служители. В заповедта по чл. 99 АПК обаче не се съдържат конкретни фактически и правни обстоятелства за нарушаване на правилата за определяне на индивидуалните основни месечни заплати на служителите (доводите за субективизъм не представляват такива), поради което този въпрос не е предмет на анализ по делото. Тук трябва да се посочи, че обстоятелствената част на акта съдържа пресъздаване на фактическите обстоятелства по издаване на отменената заповед, без да се излагат конкретни съображения за нейната незаконосъобразност. В допълнение, позоваването на докладната записка на ръководителя на Инспектората по чл. 46 ЗА също не позволява други изводи относно нейната мотивираност, още повече в контекста на липсата на правомощие ръководителят на Инспектората по чл. 46 ЗА да преценява законосъобразността на актовете на органа по назначаване по чл. 67 ЗДСл – срвн. чл. 46, ал. 11 ЗА, и основната й насоченост към вътрешнослужебната заповед № РД10 - 57/29.07.2022 г. В заповедта по чл. 67, ал. 4 ЗДСл, с която се увеличава размерът на основната индивидуална месечна заплата на служителя, е посочено, че влиза в сила, считано от момента на влизане в сила на ПМС № 207 от 29.07.2022 г. за изменение и допълнение на ПМС № 162 от 2022 г. Следователно действието й е обвързано и настъпва при реализиране на отлагателното условие - влизане в сила на материалноправното основание по § 1 ПЗР на постановлението, с който се възлага на министъра на културата да определи нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите от администрацията на Министерство на културата в срок до 31.08.2022 година. Върховният административен съд последователно приема в практиката си, че е допустимо отлагането на незабавното действие на административния акт, което може да се отнесе към един, изрично посочен от административния орган, бъдещ момент. В настоящия случай същественото е, че към датата на издаване на заповед № РД14 – 888/01.08.2022 г., ПМС № 207 от 29.07.2022 г., с което се приема нов § 1 но ПЗР на ПМС № 162 от 07.07.2022 г. е прието с решение на МС, поради което преценката на административния орган за наличието на материалноправно основание за издаване на административния акт е основана на обективно съществуващ подзаконов административен акт, който все още не е проявил своята правна сила. По волята на органа правното действие на заповедта е отложено във времето, като е обвързано с начален срок, който е бъдещо сигурно събитие – влизане в сила на ПМС № 207 от 29.07.2022 година. Към датата на пораждане на предписаните правни последици на административния акт, са били налице всички елементи, съставляващи фактическия състав на визираното в закона материално-правно основание за увеличаване на основното месечно възнаграждение на служителя. След като материалноправното основание съществува тогава, когато актът е проявил своето правно действие, той се явява издаден в съответствие с материалния закон. Отмяната на вътрешнослужебната заповед, с която са одобрени общи принципи за определяне на нов размер на индивидуалните заплати на служителите в администрацията на Министерство на културата, не лишава от материалноправно основание заповед № РД14 – 888/01.08.2022 г. От мотивите на отменителната заповед и данните по делото не се извеждат други фактически основания за издаването й, релевантни към разпоредбата на чл. 99, т. 1 АПК. Правилно съдът е приел, че в процесната заповед не се съдържат обстоятелства, които изпълват фактическия състав на основанието за отмяна по чл. 99, т. 6 АПК. Основанието за възобновяване и отмяна на влезлия в сила административен акт по чл. 99, т. 6 АПК намира приложение когато страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая производството по възобновяване е инициирано от административния орган, без да се твърди и да са налице данни в административната преписка за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, с които са накърнени правата на страната при издаване на отменената заповед. Заповед № РД14 – 888/01.08.2022 г. е благоприятстващ адресата й акт и всъщност отмяната й рефлектира неблагоприятно в правната му сфера, т. к. води до едностранно намаляване на основната месечна индивидуална заплата на служителя, поради което не е налице хипотезата на чл. 99, т. 6 АПК. В тази връзка настоящият касационен състав споделя становището на касационния състав в решение № 3761 от 09.04.2025 г. по адм. дело № 8331/2024 г. на Върховния административен съд, като намира, че министърът на културата е упражнил правомощието си да отмени стабилен административен акт, с който е определена основна индивидуална заплата на държавен служител, и по същество едностранно да измени служебното правоотношение като намали същата, което се явява в нарушение на принципите на института на възобновяването на административното производство по чл. 99 АПК и на основните принципи на Закона за държавния служител. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Касационният ответник не е направил разноски и не претендира такива пред касационната инстанция, поради което не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,