Определение № 909 от 08.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 6838/02.03.2016 г. на Н. М. Д. и касационна жалба вх. № 12847/21.04.2016 г. на Р. Г. Д. срещу Решение № 188/10.02.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 2876/2015г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение № 2062/16.05.2014 г. по гр.д. № 24616/2011 г. по описа на РС – Пловдив в частите му, с които: 1/ прието е за установено по отношение на страните и на основание чл.576 ГПК вр. с чл.583 ГПК е прогласено за нищожно до размера на ½ ид.ч. от предмета му – пълномощно с рег. № 3063 и № 3064, том II, акт № 23 от 24.06.2009г. на нотариус с рег. № 341 с район на действие РС – П., с което Д. М. Д. е упълномощила адвокат Н. Д. да продаде собствените й 4/6 идеални части от апартамент №16, вх.Б, ет.6, находящ се на [улица], комплекс „З.б.“ в [населено място], със застроена площ от 57 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – клозет, ведно с прилежащите му избено помещение № 18 и 1,690% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена; 2/ на основание чл.42, ал.2 ЗЗД е прогласен за недействителен до размера на ½ ид.ч. от предмета му договор за продажба, сключен на 25.06.2009 г. с нотариален акт № 171, том 42, по нот.д. № 217/2009г., с който Д. Д., чрез пълномощника си адв. Н. Д., е продала на ответницата Р. Д. 4/6 ид.части от процесния апартамент. В касационната жалба на адвокат Н. Д. се поддържа, че решението е недопустимо, а алтернативно, че е незаконосъобразно, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е релевирал доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.281 т.2 ГПК по въпроси, които обобщени касаят: правният интерес от насочване на иска за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка за разпореждане с конкретно имущество на упълномощителя и срещу адвоката-пълномощник, когато в учредената представителна власт не са включени право за договаряне сам със себе си, или получаване на продажната цена за имуществото и пълномощията на представителя са прекратени със сключването на основния договор. Изложени са доводи за постановяване на въззивния съдебен акт в противоречие с ТР № 104/07.10.1967 г. по гр.д. № 73/1967 г. на ВС; ТР №61/03.05.1974 г. по гр.д. № 40/1973 г. на ВС и ТР № 66/01.06.1961 г. на ВС. В касационната жалба на Р. Г. Д. се поддържа, че решението на ОС – Пловдив е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано– основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. В представеното от жалбоподателката изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са релевирани основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите: 1/ приложима ли е разпоредбата на чл.583 ГПК при нотариална заверка на подписа на лице, което е грамотно и не е глухо, нямо или глухонямо, но вследствие на заболяване не може да пише и говори; 2/валидна ли е нотариална заверка на подписа, осъществена по реда на чл.579, ал.2 вр. с чл.189 ГПК на лице, което вследствие на заболяване не може да пише и говори. Ответната страна по жалбите – М. Г. А. в писмени отговори е изложила доводи за липса на сочените от касаторите предпоставки за допускане на касационния контрол. Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: По делото е установено, че ищцата М. А. и ответницата Р. Д. са деца и законни наследници на Г. Д. – техен баща, починал на 25.11.2002г., и на Д. Д. - тяхна майка, починала на 07.08.2011г. През време на брака си наследодателите придобили собствеността върху апартамент №16, вх.Б, ет.6, находящ се на [улица], комплекс „З.б.“ в [населено място], съгласно представения Договор от 21.03.1970г. за продажба на държавен жилищен имот. След смъртта на Г. Д., съпругата му Д. Д. по наследство и на собствено основание станала собственик на 4/6 ид.части от недвижимия имот. С нотариално заверено пълномощно от 24.06.2009 г. с рег. № 3063 и рег. № 3064, т.II, акт. № 23 от 24.06.2009 г., Д. упълномощила ответника – адвокат Н. Д. да я представлява пред нотариус като от нейно име продаде на дъщеря й Р. Д. собствените й 4/6 ид.ч. от апартамента със запазване пожизнено и безвъзмездно на правото на ползване на жилището, срещу заплащане на продажна цена от 25 650лв., която сума упълномощителката посочила, че е получила изцяло и в брой. Вместо подпис, върху пълномощното е поставен отпечатък от палец, като при заверката му нотариусът е отбелязъл, че се полага „отпечатък от левия палец, поради парализа на дясната ръка“. С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 39, том II, рег. № 3118 по нот.д. № 217/2009 г. на нотариус Р. Т. с рег. №341 и район на действие – РС Пловдив, Д. Д., действайки чрез пълномощника си - адвокат Н. Д., продала на ответницата Р. Д. - притежаваните 4/6 ид.ч. от апартамента за сумата от 25 620 лв., запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на хола и общо ползване на сервизните помещения на жилището. След смъртта на Д. Д., както упълномощителната сделка, така и договорът за продажба, са атакувани от ищцата М. А. до размера на притежаваната от нея наследствена част с доводи, че при нотариалната заверка на пълномощното е нарушена нормата на чл.583 ГПК, поради което нотариалното удостоверяване е нищожно и съответно по отношение на ответника - пълномощник адв.Н.Д. не е учредена представителна власт, респ. и сключеният договор за продажба също е недействителен, съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. При условията на евентуалност са заявени за разглеждане и искове за унищожаемост на сделките, поради това, че към датата на сключването им прехвърлителката, вследствие настъпило заболяване, не е могла да разбира и ръководи действията си. Установено е също, че на 13.04.2009г. Д. Д. е постъпила за лечение в неврологично отделение на МБАЛ – П. с диагноза „мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на ц.артерии. ХМБС. И. исхемикус регио окципитопариеталис хемисферисинистра. Хемиплегия ц.дестра. Афазия моторика тоталис“. След анализ и оценка на представените по делото писмени доказателства /медицински документи/, на изслушаните свидетелски показания и заключенията на двете комплексни съдебно-медицински експертизи, съдът е приел, че упълномощителката по атакуваното пълномощно и праводател по разпоредителната сделка, към момента на сключването им е страдала от тежко мозъчно-съдово заболяване, причинило обездвижване /парализа/ на десните й крайници и невъзможност да говори. При тези данни въззивният съд е счел, че с оглед невъзможността на Д. да говори и да изразява волята си с цели изречения, вследствие на заболяването, е следвало при удостоверяването от нотариуса на съдържанието и подписа й в пълномощното, приложение да намери разпоредбата на чл.583, ал.1 ГПК. Цитираната норма предвижда, че когато участващото в нотариалното производство лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, следва да прочете документа и да напише собственоръчно в него, че го е прочело и е съгласно със съдържанието му. Констатирайки, че в случая това не е спазено, а заверката е извършена по реда на чл.579 ал.2 ГПК, въззивният съд се е позовал на нормата на чл.576 ГПК и е приел, че нотариалното удостоверяване е нищожно, респ. и упълномощителната сделка е засегната от същия порок и не е породила представителна власт за пълномощника адв.Н.Д.. Предвид това, за недействителна на основание чл.42 ал.2 ЗЗД е приета и сключената чрез пълномощника разпоредителна сделка с притежаваните от Д. Д. 4/6 ид. ч. от процесния недвижим имот, като е посочено, че поради смъртта на прехвърлителката договорът не може да бъде потвърден до размера на оспорената с иска на наследника ½ ид.част. Резултата по спора по главните искове е предопределил непроизнасянето на съда по евентуално съединените искове за унищожаемост на сделките. Същевременно, по възражението на ответника адв.Н.Д. за недопустимост на постановеното спрямо него решение, поради липса на правен интерес за ищцата, съдът е приел, че такъв интерес е налице. Изложени са мотиви, че иска с правно основание чл.576 вр. с чл.583 ГПК за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване, може да се насочи и срещу адвоката – пълномощник на страната, тъй като той е лицето, по отношение на което е учредена представителна власт с оспореното пълномощно. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. По касационната жалба на Р. Г. Д. въззивното решение следва да се допусне до контрол и по двата правни въпроса в изложението, тъй същите са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 313 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 621 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1195/2009 г., I г. о., ГК. По касационната жалба на адвокат Н. Д., въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в хипотезата на чл.281 т.2 ГПК за проверка на евентуалната му допустимост в частта, с която е разгледан и уважен иска с правно основание чл.576 ГПК, вр. с чл.583 ГПК, срещу този ответник, в качеството му на пълномощник по оспорената упълномощителна сделка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение