Определение № 164 от 29.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1240/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 2098 от 02.02.2022 г., подадена от Л. Х. Г., чрез процесуалния представител адв. Е. Е., против определение № 60 от 11.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2967/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната й жалба против решение № 236198 от 18.05.2021 г. по гр. д. № 5778/2020 г. на Софийски градски съд, като процесуално недопустима. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата Р. К. Р. - С., подаден чрез адв. В. В., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да остави без разглеждане, подадената от Л. Х. Г. въззивна жалба против постановеното решение № 236198 от 18.05.2021 г. по гр. д. № 5778/2020 г. на Софийски градски съд въззивният съд е констатирал, че във въззивната жалба от една страна се изтъкват твърдения, че неправилно първата инстанция е постановила неприсъствено решение, като не са налице предвидените в чл. 239 и сл. ГПК предпоставки, а от друга се излагат оплаквания по съществото на спора за неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Посочил е, че първата инстанция е дала указания към жалбоподателя да уточни дали подадената въззивна жалба има характер на молба по чл. 240 ГПК за отмяна на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК или с нея се атакува акта по същество, които са изпълнени формално и не изясняват търсената от въззивната инстанция съдебна защита. За да стане ясно каква е процесуалната воля на жалбоподателя, въззивният съд е дал отново указания за изясняване характера на подадената жалба. С молба от 21.12.2021 г. жалбоподателката - ответница Л. Х. Г., чрез пълномощника адв. Е. Е. вече съвсем ясно е заявила, че се касае за въззивна жалба, с която се обжалва по същество постановеното от съда неприсъствено решение на посочените в нея въззивни доводи. Предвид изричното уточнение въззивният съд е приел, че въззивната жалба против постановеното решение на СГС е процесуално недопустима. Определението е правилно. В исковото производство единственото първоинстанционно решение, което не подлежи на обжалване, е неприсъственото решение /чл. 239, ал. 4 ГПК/. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред за защита срещу това решение. За разлика от решенията, постановени в състезателно производство, които подлежат на обжалване по правилата на глави ХХ и ХXII ГПК, неприсъствените решения по силата на изричната разпоредба на закона не подлежат на инстанционно обжалване. Процесуалният закон е предвидил различен ред за защита срещу неприсъствено решение, ако страната е била лишена от възможност да участва в делото или оспорване на предявеното право при новооткрити обстоятелства, като на страната са предоставени две правни средства за защита – чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК и с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. В случая жалбоподателката е подала два отделни документа – въззивна жалба и молба за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК, като подадената въззивна жалба, не препятства влизането в сила на решението и следователно не подлежи на разглеждане от въззивния съд. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение