Определение № 317 от 30.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1982/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата М. Г. Р. против решение № 584/29.05.2024 г. по в.гр.д. № 643/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което след отмяна на решение № 85/08.01.2024 г. по гр.д. № 715/2023 г. на Районен съд - Варна, е прието за установено в отношенията между страните, че същата дължи на ищеца “ЕКЗА ГРУП” ЕООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ, сумата от 7 360 лева, представляваща неплатен остатък от задължение по издаден от нея запис на заповед от 26.07.2022 г., платим на падежа - 04.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 15.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК от 16.09.2022 г. по ч.гр.д. № 12455/2022 г. по описа на Районен съд – Варна. Ответникът по касация “ЕКЗА ГРУП” ЕООД оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като прецени данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационна проверка съдебен акт. В случая с обжалваното въззивно решение е уважен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземане по запис на заповед, издаден на 26.07.2022 г. от настоящия касатор. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, което налага извода, че делото е търговско и за него е приложим лимитът от 20 000 лева по чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК за достъп до касация (така в определение № 40/23.01.2020 г. по ч.т.д. № 2996/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.). Цената на предявения иск, въззивното решение по който е предмет на обжалване, е в размер на 7 360 лева, т.е. под законоустановения праг за касационен контрол по търговски дела, поради което съгласно чл. 280, ал.3, т. 1, предл. 2 ГПК същото не подлежи на касационна проверка. Посочването в диспозитива му на възможността за обжалване пред ВКС е без значение, тъй като обжалваемостта на съдебния акт произтича от самия закон, а за допустимостта на разглежданата касационна жалба съдът следи служебно. По тези съображения настоящият състав намира, че подадената от М. Г. Р. касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,