Определение № 199 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 50/19.01.2016 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 16/2016, с което е потвърдено определение № 4004/25.11.2015 на Варненския окръжен съд по ч.гр.д № 709/2015, с което е оставена без уважение молба за поправка на явна фактическа грешка. Недоволна от определението е жалбоподателката К. В. И., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за наличието на явна фактическа грешка, когато вместо да остави без разглеждане подадената жалбата срещу акт на съдебния изпълнител в диспозитива на определението съдът оставя без разглеждане обжалваният акт, който (въпрос) се разрешава противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на производството, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че за да е налице явна фактическа грешка следва да има разминаване между действително формираната воля на съда и външното ѝ изразяване в диспозитива на съдебния акт. Първоинстанционният съд е констатирал, че жалбата е постъпила на 05.01.2015 г., като в мотивите не е коментирал датата на пощенското клеймо, което действително е от 29.12.2014 г. и правният извод на първоинстанционния съд, че жалбата е просрочена може да бъде проверен при осъществяването на инстанционния контрол срещу определението. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата. По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че разминаване между действително формираната воля на съда и външното ѝ изразяване в диспозитива на съдебния акт е налице и когато в диспозитива на съдебния акт са изпуснати думи, които го правят неясен, макар волята на съда да е ясно изразена в мотивите. Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че по отношение на датата на подаването на жалбата и на правния извод на първоинстанционния съд, че тя е просрочена не е налице явна фактическа грешка. Неправилно обаче съдът е приел, като е постановил оставянето без разглеждане на разпореждането на съдебния изпълнител вместо на жалбата срещу неговото действие, първоинстанционният съд не е допуснал явна фактическа грешка. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение