Определение № 2550 от 11.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 2187/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Н. Р. срещу определение № 401 от 19.07.2024 г. по в. гр. д. № 92/2024 г. на Окръжен съд – Разград, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено постановеното по делото въззивно решение № 115/10.06.2024 г. в частта относно разноските, чрез присъждане в полза на ЗАД „Алианц България“ АД на сумата 2 640 лв. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, но към настоящия момент същата се преценява като недопустима, респ. образуваното по нея частно производство подлежи на прекратяване, по следните съображения: С решението по т. д. № 2188/2024 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. е частично променен резултатът от въззивното обжалване, като въпросът за дължимите на страните разноски е изцяло пререшен съобразно окончателния изход от спора. Определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и предвид така осъществената касационна проверка на въззивното решение, обхващаща и разноските, включително присъдените по реда на чл. 248 ГПК, извършването на контрол за правилност на обжалвания акт е безпредметно. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение