Определение № 2641 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две молби: Първата е с вх. №4130/10.02.2026г. на „Македония - СНАБ“ ЕООД, с адрес гр. София, [адрес] представлявано от И. Д. Д. за изменение на решение №1096 от 02.02.2026г., постановено по адм. дело №10833/2025г. на Върховния административен съд, в частта за разноските по отношение на присъденото в полза на „Аллур“ ООД адвокатско възнаграждение. Втората е с вх. №4132 от 10.02.2026г. на „Македония - СНАБ“ ЕООД, с адрес гр. София, [адрес] представлявано от И. Д. Д. за изменение на решение №1096 от 02.02.2026г., постановено по адм. дело №10833/2025г. на Върховния административен съд, в частта за разноските по отношение на присъденото в полза на Столична община – Район „Илинден“ адвокатско възнаграждение. При изложени съображения в двете молби се прави искане за изменение на съдебния акт в частта на разноските присъдени в полза на „Аллур“ ООД, като се присъди по – нисък хонорар. По втората молба се прави искане за изменение на съдебния акт в частта на разноските присъдени в полза на Столична община – район „Илинден“, като се присъди по – нисък хонорар. Ответникът – „Аллур“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя С. Р. чрез процесуалния си представител адв. Г.Башлиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на съдебното решение, в частта за разноските. При изложени съображения прави искане молбата да бъде оставена без уважение. Ответникът - кметът на Столична община район „Илинден“ – не изразява становище по молбата. За да се произнесе по исканията, с които е сезиран, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, взе предвид следното: Исканията са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледано по същество са неоснователни. Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на „Македония - СНАБ“ ЕООД, срещу решение №884 от 25.09.2025г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка, вх. №КЗК-555/584/2025г., с което е оставена без уважение жалбата му срещу решение №D45315843 от 16 юни 2025г. на кмета на СО – район „Илинден“ за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Доставка на хранителни продукти и консерви за детските заведения на територията на Столична община – Район „Илинден“ по обособени позиции: Обособена позиция №1 „Доставка на месни и млечни продукти, яйца и риба, хляб, зърнени храни и варива“м Обособена позиция №2 „Доставка на консерви“. С постановеното от Върховния административен съд решение е оставено в сила решение №884 от 25.09.2025г. на Комисия за защита на конкуренцията, постановено по преписка, вх. №КЗК-555/584/2025г., в обжалваната част по т.2 от дипозитива. В представено писмено становище процесуалния представител на „Аллур“ ООД, е направил искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, в който е посочена сумата от 3000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В представен писмен отговор процесуалния представител на кмета на Столична община, Район „Илинден“ е претендирал присъждане на разноски за две инстанции, като е представен списък по чл. 80 от ГПК са посочени сумите 1500 лева адвокатско възнагарждение за производството пред КЗК и 1500 лева адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС. Процесуалния представител на касатора адв. Димитрова е направила възражение за прекомерност на претендираните разноски. С постановеното решение, касационната инстанция е присъдила в полза на Столична община – район „Илинден сумата от 1500 лева или равностойността им в евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите съдът изрично е посочил, че претендираните разноски в размер на 1500 лева или равностойността им в евро сторени пред КЗК не се следват. С последният диспозитив съдът е присъдил в полза на „Аллур“ООД сумата от 3000 лева или равностойността им в евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. По направеното възражение за прекомерност съдът е приел за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на спора и обема на извършената процесуална защита. При така изложените факти, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване размера на адвокатското възнаграждение, за който се приема, че е съобразен с критерия по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно разпоредбата, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно посочената разпоредба от ГПК, право на страната е да възрази срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение поради прекомерността му, но съдът не е обвързан при всички случаи да уважи така направеното възражение, защото преценката дали заплатеното по делото, адвокатско възнаграждение, е съответно на действителната фактическа и правна сложност на делото е негова, както и преценката за осъществения обем процесуално представителство, а не на страната. В случая, възражение за прекомерност на претендираните от ответните страни разноски за адвокатско възнаграждение е направено в съдебното заседание пред настоящата инстанция. Изявлението е бланкетно, като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото. В решението, чието изменение се иска, съдът изрично се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност. Касационният съдебен състав е взел предвид фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай, фактическата и правна сложност на делото се определя от предмета му, както и обема на осъществената правна защита и съдействие от процесуалните представители, обосновават присъдените в полза на ответните страни размер на адвокатско възнаграждение. Предвидения в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения установяват минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на възнаграждението, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания интерес. Поисканите адвокатски хонорари не са прекомерно завишени, като същите са справедливи и обосновани по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА. Тук е мястото да се посочи, че присъдените в полза на Столична община – Район „Илинден“ разноски за адвокатско възнаграждение са определени съобразно предвиденото в чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е 1500 лв. Предвид изложеното, предявените искания на „„Македония - СНАБ“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, следва да се отхвърлят. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,