Определение № 3166 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4241/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. А. З. срещу определение № 7634 /21.06.2023 г. по в.гр..д. № 3696 /2022 г. на Софийския градски съд, с което съдът се е произнесъл по искане на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските, като е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение и е посочил, че определението е окончателно. Ответникът по частната жалба Ц. А. Г. я оспорва в писмен отговор. Частната жалба е процесуално недопустима: Производството по делото е по чл.17, ал.5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). С въззивното решение въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение и е оставил без уважение молбата на Ц. А. Г. за издаване на заповед за съдебна защита срещу А. А. З.. В решението е посочено, че е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК определението, постановено по искане за изменение или допълване на съдебен акт в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самият акт. Когато по реда на чл.248 ГПК съдът се произнесе по молба за изменение на окончателно решение, то и определението за изменението или допълването му не подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 от ЗЗДН решението на окръжния съд е окончателно. Поради което изводите на въззивния съд, че решението му е окончателно, както и определението му по чл.248, ал.3 ГПК, са законосъобразни. А доводът на частния жалбоподател за допустимостта на частната жалба, основан на разпоредбата на чл.192, ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.), е неоснователен, тъй като посочената разпоредба е с различно съдържание от приложимата в случая разпоредба на чл.248, ал.3 ГПК. В отменената разпоредба липсва изречение второ от действащата разпоредба, обсъдено по-горе. Недопустимата частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане по същество. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът