Определение № 8475 от 14.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7984/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР. Жалбата е срещу определение №2977 от 01.07.2025г. по адм. дело №774/2025г. на Административен съд - Пазарджик. С него е спряно предварителното изпълнение на заповед №7855з-468 от 18.06.2025г., издадена от директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното определение. Ответникът – А. Г. С., с представен отговор на частната жалба, изразява становище за правилност на обжалваното определение. Моли същото да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.166, ал.3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд - Пазарджик е спрял предварителното изпълнение на заповед №7855з-468 от 18.06.2025г., издадена от директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд не е посочил правно основание за неговото постановяване, но е разгледал основанията по чл.60, ал.1 от АПК, като е посочил, че в разпореждането за допускане на предварителното изпълнение не са изложени мотиви за неговото допускане, което е в нарушение на чл.60, ал.2 от АПК. Отделно от това административният съд е приел, че наведените с жалбата доводи, че разстоянието между гр.Велинград - населеното място, в което жалбоподателят живее и трайно пребивава, и [населено място] - населеното място, където той е командирован без негово съгласие, е на повече от 400 километра. Това, както и липсата на директен обществен транспорт до мястото на командироването, водели до извод, че командироването на жалбоподателя би се отразило крайно негативно на интересите му, което сочело на достатъчна противопоставимост на частния интерес на оспорващия спрямо служебния интерес, преследван с обжалвания акт. Така постановеното определение е правилно като краен резултат, със следните коригиращи мотиви: Производството по адм. дело №774/2025г. на Административен съд - Пазарджик е било образувано по жалба на А. Г. С. срещу заповед №7855з-468 от 18.06.2025г. на директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР. С нея на основание чл.181а от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗВМР) ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), е командирован оспорващият - главен инспектор А. Г. С. - началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“ към отдел 07 „Превенция на корупцията“ при дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, в Гранично полицейско управление - Резово към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово при ГДГП-МВР, за периода от 19.06.2025г. до 18.07.2025г. включително. С жалбата си А. Г. С. е поискал на основание чл.166 от АПК да бъде спряно предварителното изпълнение на оспорената заповед №7855з-468 от 18.06.2025г. на директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР. С обжалваното определение първоинстанционният съд неправилно е обсъдил основанията по чл.60, ал.1 от АПК, като е посочил, че в нарушение на чл.60, ал.2 от АПК в разпореждането за допускане на предварителното изпълнение не са изложени мотиви за неговото допускане. Тези мотиви биха имали значение ако А. Г. С. беше обжалвал разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на оспорената заповед по реда на чл.60 ал.5 (сега ал.6) от АПК, което той не е направил. Следва да се посочи, че оспорената заповед е издадена на 18.06.2025г., като с нея разпоредените правни последици са от 19.06.2025г., което е преди срока за нейното оспорване по чл.149, ал.1 от АПК, респ. преди влизането й в сила. С оглед на това в случая допуснатото предварително изпълнение е по силата на разпореденият в заповедта начален срок на изпълнение – 19.06.2025г. В този смисъл определение №5694 от 31.05.2023г. на ВАС по адм. д. №5031/2023г., V отд., определение №9479 от 15.08.2024г. на ВАС по адм. д. № 7762/2024г., V отд. Затова оспорената заповед включва разпореждане за нейното предварително изпълнение, което е могло да бъде оспорено от А. Г. С. по реда на чл.60 ал.5 (сега ал.6) от АПК, което той не е направил. При уточнението в предходния абзац административният съд е следвало да разгледа искането на А. Г. С. само по реда на чл.166 от АПК – така както е неговото искане до първоинстанционния съд. Независимо от това постановения от първоинстанционния съд диспозитив е такъв по чл.166, ал.2 от АПК (за разлика от диспозитива по чл.60, ал.7 (сега ал.9) от АПК, с който се отменя разпореждането за допуснато предварително изпълнение). Освен това с последната част от мотивите си административният съд е изложил и мотиви, относими към производството по чл.166 от АПК. Затова следва да се приеме, че допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено. По същество при преценката по реда по чл.166 от АПК относно постановения диспозитив и изложените мотиви обжалваното решение е правилно. Установява се, че оспорващият А. Г. С. е с постоянен адрес в гр.Велинград и с място на работа в гр.София, като живее на семейни начала с М. К. в гр.Велинград. От представената в първоинстанционното производство на три епикризи от края на 2024г. е видно, че М. К. е с [заличен текст], което се нуждае от лечение. С оспорената заповед А. Г. С. се командирова в [населено място], което е много далеч от гр.Велинград и гр.София, като не се спори, че между тези населени места липсва директен обществен транспорт. С разпореденото предварително изпълнение биха се ограничили съществено възможностите на оспорващия да е в помощ на жената, с която на семейни начала. Същевременно с жалбата в първоинстанционното производство са представени доказателства и за предходни две командирования на оспорващия в [населено място]. При тези фактически установявания следва да се приеме, че предварителното изпълнение на оспорената заповед би причинило на оспорващия значителни и трудно поправими вреди. Налице са условията на чл.166, ал.2 от АПК. Затова административният съд с обжалваното определение правилно на основание чл.166, ал.2 от АПК (макар да не е посочено), е спрял допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. Доводите в частната жалба касаят законосъобразността на оспорената заповед. Те обаче са неотносими към производството по чл.166 от АПК. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, което налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во, вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,