Решение № 7736 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. В., чрез пълномощник адв. А. Тинчев срещу Решение № 36103/03.11.2025 г., постановено по адм. дело № 3799/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № 2153-21-66 от 07.03.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/93/29.11.2024 г. на длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“ /ПО/ при ТП на НОИ – София-град, обективиращо отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложени са доводи за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отнасящи се към касационните основания по чл.209, т.3 АПК. Направено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт с произтичащите от това правни последици. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ – София-град, чрез гл. юрисконсулт Н. Медарова, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София-град е Решение № 2153-21-66 от 07.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/93/29.11.2024 г. на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ – София-град относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл.69б, ал.2 от КСО и чл.68, ал.1-2 от КСО по подадено на 25.09.2024 г. заявление от Г. Н. В.. С цитираното разпореждане [номер]/93/29.11.2024 г. е зачетен осигурителен стаж както следва: 00 години 09 месеца и 05 дни от I-ва категория труд; 11 години, 11 месеца и 09 дни от II-ра категория труд и 24 години, 00 месеца и 00 дни от III-та категория труд, като съгласно чл.104 от КСО, общият осигурителен стаж превърнат към III-та категория е бил 40 години 02 месеца и 12 дни. Органът е отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б, ал.2 от КСО, като е мотивирал отказа си с липсата на сбор от осигурителен стаж и възраст, равен на 100 и 15 години осигурителен стаж от II-ра категория труд. Осигурителният стаж за периода 01.01.1992 г. – 01.04.1994 г. в ЕТ „И. Пушкаров“ е зачетен като III-та категория труд. Видно от представената осигурителна книжка № 35513, размерът на осигурителните вноски за ДОО е определен за работници и служители, работещи при условията на III-та категория труд. Не е зачетен осигурителен стаж за периода 05.03.2009 г. – 31.03.2009 г. като самоосигуряващо се лице, тъй като след извършена проверка от дирекция „Краткосрочни плащания и контрол“ е установено, с Констативен протокол № КВ-5-21-0172301 от 17.10.2024 г., че няма внесени дължими осигурителни вноски. Отбелязано е, че осигурителният стаж от първа категория труд допълва без превръщане осигурителния стаж от втора категория труд, като сборът от първа и втора категория труд е 12 години, 08 месеца и 14 дни. На основание чл.68, ал.1-2 КСО е отказано право на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липсата на навършената изискуема възраст от 64 години и 7 месеца за мъжете към 2024 г. Издаденото разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – София - град, който се е произнесъл с Решение № 2153-21-66 от 07.03.2025 г., като е потвърдил разпореждането и е отхвърлил жалбата, приемайки, че оспорващият не отговаря на изискванията на чл.69б, ал.2 КСО и чл.68, ал.1-2 КСО. В хода на административното обжалване е изпратено писмо до „Аурубис България“ АД за извършване на проверка на съхраняваните ведомости за сключен договор с ЕТ „И. А.Пушкаров“ за осъществяване на определени производствени функции на територията на комбината, като съгласно получения отговор „Аурубис България“ АД не разполага със съхранявана документация за ЕТ „И. А.Пушкаров“. В първоинстанционното производство е приета неоспорена от страните съдебно-кадрова експертиза /СКЕ/, видно от която предприятието ЕТ „ИКБ-А. Пушкаров“ е било с предмет на дейност „разработване и внедряване технологии за комплексно използване рудите на черни и цветни метали и оползотворяване отпадъчните продукти от минно-металургичното производство и вторичните суровини“, код 1320 „Добив на руди и цветни метали и техните концентрации“ съгласно Националния класификатор на икономическите дейности, въведен през 2003 г. Направен е бил извод, че във връзка със спецификата на дейността и липсата на концесионен договор за добив на руди и техните концентрати, единствената възможност е била дружеството да е било подизпълнител на концесионер, като в случая такъв се явява Медодобивен комбинат „Георги Дамянов“ – гр. Пирдоп, имащ правата да добива електролитна мед, благородни метали, сярна киселина и др. химични продукти от руди и подземни богатства. Съгласно клаузата в трудовия договор: „В зависимост от характера на работа могат да се налагат продължителни командировки в друго населено място, при условията на Наредбата за командироване и КТ“, както и с оглед вписванията в трудовата книжка, вещото лице е допуснало, че оспорващият е изпълнявал трудовите си задължения в Обогатителната фабрика. Същата се е намирала на територията на Медодобивен комбинат „Георги Дамянов“ – гр. Пирдоп. В процесния период 1992-1994 г. Технологичният металургичен комбинат „Г.Дамянов“-Средногорие е в режим на работа в изпълнение на програма за подобряване на екологичната обстановка в района поради голямото замърсяване с вредни за здравето на хората и природата отпадъчни продукти при преработката на черни и цветни метали. По делото са разпитани свидетелите С. В. и И. В., от показанията на които е било установено, че Г. Н. В. се е занимавал с механо-поддръжка във фабриката. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че съгласно приложената трудова книжка и приетото по делото заключение на СКЕ, за спорния период 01.01.1992 г. – 01.04.1994 г. В. е осъществявал трудовата си заетост в Обогатителна фабрика като специалист в гр. Пирдоп, но в трудовия договор е записан друг адрес за място на работа - „София, ул. Трапезица 4“. Съдът е споделил доводите на ответника, че в ТК не е уточнено конкретно работно място или участък, където оспорващият да е упражнявал функциите си по време на спорния период, тъй като в нея само е посочено, че това е Обогатителна фабрика – гр. Пирдоп, но не и вида на извършваната дейност, така както е посочено за следващия период. Обсъдил е всички представени по делото доказателства, вкл. и показанията на разпитаните свидетели, като е достигнал до извод, че за спорния период не може да бъдат потвърдени обстоятелствата около мястото на престирания от Г. Н. В. труд. Изложил е също, че след изчисляване на размера на осигурителните вноски, внесени за спорния период за касатора, се установява, че техният размер е 35%, както са приели пенсионните органи. За периода след 01.04.1994 г., когато трудът е зачетен като такъв от II-ра категория, размерът на осигурителните вноски е 45 %. От горните разсъждения е достигнал до извод, че не са налице изискванията за II-ра категория труд за спорния период. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Въз основа на установеното, съдът е достигнал до верни правни изводи относно неоснователност на първоинстанционната жалба, които се споделят от касационната инстанция. Съобразно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК първоинстанционният съд е назначил съдебно - кадрова експертиза (СКЕ), необходима поради нуждата от специални знания за изясняване на съществени за изхода на делото въпроси. Изводите на първоинстанционния съд са базирани на събраните в хода на съдебното производство доказателства и компетентно изготвеното експертно заключение по приетата без оспорване от страните СКЕ. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. По делото не се оспорва, че касаторът към датата на заявлението за пенсия е имал навършени 59 години 02 месеца и 15 дни, т.е. отговарял е на едно от кумулативно изискуемите условия за придобиване право на лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Спорен от правна страна е въпроса досежно наличието на кумулативното изискване, касаторът да е работил 15 години при условията на втора категория труд, респективно от коя категория е трудът, положен в периода 01.01.1992 г. до 01.04.1994 г. Административният орган е зачел осигурителен стаж от II-ра категория труд в размер на 12 години 08 месеца и 14 дни, като осигурителният стаж за периода от 01.01.1992 г. до 01.04.1994 г. към ЕТ „И. Пушкаров“, където касаторът е изпълнявал длъжността инженер-специалист, не е зачетен като II-ра категория труд, поради липсата на данни за вписани и платени осигурителни вноски за II-ра категория труд. С Постановление № 43 на МС от 18.03.1991 г. за определяне размера на вноските за социалното осигуряване (отменено 13.07.1997 г.), размерът им се диференцира според условията на труд, както следва: 1. за лицата, които се пенсионират при условията на трета категория труд - 35 на сто върху изплатените брутни суми по трудови правоотношения или върху осигурителния доход; 2. за лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост 3 години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд и за учителите - 45 на сто върху изплатените брутни суми по трудови правоотношения или върху осигурителния доход; 3. за лицата, които придобиват право на пълна пенсия за изслужено време и старост 8 и повече години по-рано от възрастта, която се изисква за пенсиониране при трета категория труд - 50 на сто върху изплатените брутни суми по трудови правоотношения или върху осигурителния доход; 4. за лицата, осигурени само за трудова злополука и професионални заболявания - 10 на сто върху изплатените брутни суми по трудови правоотношения или върху осигурителния доход. Видно от представената Осигурителна книжка № 35513 от 23.03.1992 г., издадена от ЕТ „И. Пушкаров“ на лицето за длъжност „специалист“ по отношение на спорния период от 01.01.1992 г. до 01.04.1994 г., внесените осигурителни вноски са за трета категория труд – 35 %. В тази връзка настоящият състав не споделя оплакванията на касатора, че съдът неправилно не е назначил вещо лице за изчисляване на размера на осигурителните вноски, а е изчислил сам внесените такива за спорния период. За тези въпроси не са били необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК, като съдът ясно и точно е посочил всички изчисления, които е направил и същите са проверими с базови аритметични познания. Предвид горното за съда не е съществувало задължение да допусне повторна експертиза. Същевременно, както правилно е посочил и в решението си административният орган, осигурителят съгласно разпоредбата на чл.70 ПКТП /отм./ може да даде само предложение по коя разпоредба да бъде категоризиран трудът, но е извън неговата компетентност сам да я определи. При липса на доказателства трудът да е положен при специфични условия, правилно същият не е бил зачетен от II-ра категория труд, какъвто е и крайният правен извод на длъжностното лице по пенсионното осигуряване на ТП на НОИ – София-град, на директора на същото ТП на НОИ и на съдебния състав. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл.69б, ал. 2 КСО, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславящи отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Предвид изложеното, Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател Г. Н. В. следва да бъде осъден да заплати на НОИ – юридическото лице, към чиято структура се числи органът, постановил оспорения административен акт, съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,